Читать «Древният враг» онлайн - страница 6

— …да остана тук завинаги, вечно — казваше Лайза, все още превъзнасяйки красотата на планинското селище.

— Не те ли… тревожи? — попита Джени.

— Кое?

— Тишината.

— Да, чудесна е. Толкова е спокойно.

Наистина бе спокойно. Нямаше и следа от нещо тревожно.

Джени се чудеше защо тогава е толкова напрегната. Тя отвори багажника на колата и извади куфара на Лайза, после още един.

Лайза вдигна втория куфар и посегна към сака си в багажника.

— Не се претоварвай — каза Джени. — И без това трябва да се връщаме още няколко пъти.

Прекосиха ливадата по каменната пътека и продължиха до верандата, където от кехлибарено червеникавия залез се стелеха сенки като разцъфващи листчета на нощни цветя. Джени отвори вратата и влезе в тъмното антре.

— Хилда, пристигнахме!

Нямаше никакъв отговор. Единствената светлина в къщата бе в далечния край на коридора, зад отворената кухненска врата.

Джени остави куфара и светна в коридора.

— Хилда?

— Коя е Хилда? — попита Лайза, пускайки куфара и сака.

— Икономката ми. Знае по кое време ще пристигнем. Мислех, че вече е приготвила вечерята.

— Ау, икономка! Искаш да кажеш, че живее тук?

— Има апартамент над гаража — каза Джени, слагайки портмонето си и ключовете от колата на малката масичка под голямото огледало в месингова рамка.

Лайза бе впечатлена.

— Хей, ти да не би да си богата, а?

Джени се засмя.

— Едва ли. Всъщност не мога да си позволя Хилда — но също така не мога да си позволя да съм без нея.

Чудейки се защо свети в кухнята, след като Хилда не е там, Джени тръгна по коридора, а Лайза я следваше отблизо.

— С часовете в кабинета и спешните случаи от още три други планински градчета никога не бих яла нещо друго освен сандвичи с кашкавал и понички, ако не беше Хилда.

— Добра готвачка ли е? — попита Лайза.

— Прекрасна. Прекалено добра, що се отнася до десертите.

Кухнята беше обширна и с висок таван. Тенджери, тигани, черпаци и други съдове висяха на блестящата неръждаема метална стандартна рамка над централния готварски блок с четири котлона, грил и място за обработване на продуктите. Плотовете бяха покрити отгоре с теракотни плочи, а шкафовете бяха от тъмен дъб. В другия край на стаята имаше двойна мивка, двойна фурна, микровълнова печка и хладилник.

Щом прекрачи прага, Джени се обърна наляво и отиде до писалището, където Хилда съставяше менюто и пишеше списъците за покупки. Там би трябвало да намери бележка. Не намери такава и когато се извърна от малкото писалище, чу сподавения вик на Лайза.

Момичето бе заобиколило до далечната страна на централния готварския блок. Стоеше до хладилника и гледаше надолу към нещо на пода пред мивката. Цялата трепереше, а лицето й бе страшно бледо. Изпълнена с внезапен страх, Джени бързо заобиколи блока.

Хилда Бек лежеше на пода по гръб, мъртва. Беше се втренчила в тавана с безжизнени очи и безцветният й език се показваше между зъбите и подпухналите й устни.