Читать «Древният враг» онлайн - страница 9

— Джени? — каза Лайза. — Защо се бавиш толкова?

— Идвам след минутка. Стой там.

Значи… може би контузиите, които покриват тялото на госпожа Бек не бяха резултат от външно въздействие. Възможно ли беше оцветяването на кожата да е причинено вместо това от вътрешно налягане, от подуване на подкожната тъкан? Все пак, подуването бе явно налице. Но сигурно, за да предизвика такива цялостни натъртвания, подуването трябва да е станало внезапно, с невероятна сила. Което нямаше смисъл, по дяволите. Живата тъкан не може да подпухне толкова бързо. Рязкото подуване бе симптом при някои видове алергии, разбира се; едно от най-лошите бе силната алергична реакция към пеницилин. Но Джени не познаваше нищо, което би причинило критично подуване с такава внезапност, че да се получи такова ужасяващо грозно, повсеместно посиняване.

И дори подпухването да не бе просто следсмъртно подуване — в което не беше сигурна, — и дори да бе причина за посиняването, какво за Бога бе причинило подпухването на първо място? Тя отхвърли теорията с алергичните реакции.

Ако беше причинено от отрова, трябва да е била някакъв рядък екзотичен вид. Но откъде Хилда би могла да влезе в контакт с такава отрова? Тя нямаше врагове. Самата мисъл за убийство бе абсурдна. И докато от едно дете можеше да се очаква да сложи в уста непозната субстанция, за да провери дали е вкусна, то Хилда не би сторила нищо толкова глупаво. Не, не е отрова. Заразна болест?

Ако беше заразна болест, бактериална или вирусна, не беше нещо, за което Джени бе учила. А ако наистина се окажеше заразно?

— Джени? — повика я Лайза.

Зараза.

Успокоена, че не бе докосвала пряко тялото, искайки й се да не бе докосвала ръкава на домашната дреха, Джени скочи на крака и отстъпи назад.

Полазиха я студени тръпки. За пръв път забеляза какво лежи на дъската за рязане до мивката. Четири големи картофа, зелка, моркови, дълъг нож и белачката за зеленчуци. Хилда бе паднала мъртва докато бе приготвяла вечерята. Просто така. Бум. Тя не беше болна, нямаше никакви оплаквания. Такава внезапна смърт съвсем сигурно не приличаше на зараза. Коя заразна болест можеше да причини смърт, без да се развие в няколко отслабващи организма етапи, докато накрая се влоши физическото състояние? Никоя. Нито една позната на съвременната медицина болест.

— Джени, няма ли да се махаме оттук? — попита Лайза.

— Шшт! След минутка. Чакай да помисля — каза Джени и се облегна на готварския блок, гледайки надолу към мъртвата жена.

Някъде в ума й се въртеше смътна и страшна мисъл: чума. Чумата — бубонна или друг, вид — не бе нещо непознато в Калифорния и Югозапада. През последните години бяха описани няколко случая; но рядко някой умираше от чума в сегашно време, защото тя се лекуваше със стрептомицин, хлорамфеникол или някой от видовете тетрациклин. Някои разновидности на чумата се характеризираха с появата на едни малки, пурпурни петна от кръвоизливи по кожата. В тежки случаи петната ставаха почти черни и се разпространяваха по широки пространства от тялото; в Средновековието наричали чумата просто Черната смърт. Обаче можеха ли петната да изникнат в такова изобилие, че тялото на жертвата да потъмнее напълно като това на Хилда?