Читать «Древният враг» онлайн - страница 64

— Не се притеснявай — каза Чарли. — Ще задържим положението за няколко часа.

— Добре. Първо, искам още дванадесет души. Още двама за барикадата на отбивката за Сноуфилд. Десет тук при мен. Ако е възможно, подбери хора без семейства.

— Толкова ли е зле?

— Наистина. И по-добре подбери такива, които нямат познати и роднини в Сноуфилд. Още нещо: Да си донесат запаси от вода и храна за няколко дни. Не искам да консумират нищо от Сноуфилд, докато не бъдем сигурни, че нещата тук са безопасни.

— Добре.

— Всеки да вземе револвера си, пушка срещу безредици и сълзотворен газ.

— Разбрано.

— Това ще те остави без достатъчно персонал, а и ще стане още по-зле, когато започнат да прииждат журналистите. Ще трябва да извикаш няколко от помощните полицаи за контролиране на трафика и наплива от хора. Сега, Чарли, ти познаваш тази местност доста добре, нали?

— Роден съм и израснал в Пайнвил.

— Точно това имах пред вид. Разгледах картата и доколкото виждам, до Сноуфилд може да се стигне само по два пътя. Първият е магистралата, която вече е блокирана. — Брайс се завъртя на стола си и се взря в голямата карта, поставена в рамка на стената. — Освен това, има една стара противопожарна просека нагоре към другата страна на планината. Там, където свършва, изглежда започва запустял път. Просто една пътека и според картата изглежда, че тя излиза на върха на най-голямата ски-писта от тази страна на планината, точно над Сноуфилд.

— Да — отвърна Чарли. — Ходил съм на екскурзия до горите там. Официално се нарича Стария планински зелен път. Но местните хора често го наричат Мускулното шосе.

— Трябва да поставим няколко души в началото на противопожарната просека и да отпращаме всички, отправили се нататък.

— Упоритите журналисти ще видят голям зор.

— Не можем да рискуваме. Знаеш ли някакви други пътища, които ги няма на картата?

— Не — отвърна Чарли. — Иначе трябва да стигнеш до Сноуфилд направо през планината, прокарвайки си собствена пътека на всяка крачка. Това там е пустош; не е място за забавление на туристи през уикенда, за Бога. Никой неопитен турист няма да се опита да премине през гората. Ще бъде пълна глупост.

— Добре. Нещо друго, трябва ми един телефонен номер от архива. Спомняш ли си онзи семинар по прилагане на закона, на който ходих в Чикаго… о… преди около шестнадесет месеца. Един от ораторите бе военен. Копърфилд, мисля. Генерал Копърфилд.

— Разбира се — каза Чарли. — От Отдел ХБВ на Армейския медицински корпус.

— Точно така.

— Мисля, че наричат службата на Копърфилд Поделение за гражданска отбрана. Почакай. — Чарли се забави по-малко от минута. Върна се с номера и го прочете на Брайс. — Намира се в Дъгуей, щата Юта. За Бога, смяташ ли, че може да е нещо, което да накара тези момчета да се втурнат. Толкова ли е страшно?