Читать «Древният враг» онлайн - страница 66

— Другата какво?

— Момичето, малката — отвърна Стю.

— Тя е само на четиринадесет години.

— Сладко парче.

— Тя е дете, Уоргъл.

— Достатъчно е голяма.

— Отвратително.

— Не би ли искал хубавите й крачка да те обгърнат, Франк?

Отвертката се измъкна от прореза на главата на болта и се плъзна по металната плоскост със стържещ звук.

С почти недоловим глас, от който обаче усмивката на Уоргъл замръзна, Франк каза:

— Ако чуя някога, че си докоснал момичето дори с пръст или което и да е друго младо момиче, където и било и когато и да било, не само ще помогна на следствието срещу тебе; ще те преследвам. Зная как се преследват хора, Уоргъл. Във Виетнам не съм седял зад бюро. Бях на бойното поле. Все още зная как да се справям сам. Зная как да се справя с теб. Чуваш ли ме? Вярваш ли ми?

За момент Уоргъл не можеше да проговори. Само гледаше в очите на Франк.

От другия край на стаята долитаха разговори, но нито една от думите не беше ясна. Все пак бе ясно, че никой не разбираше какво става до радиото.

Най-накрая Уоргъл премигна, облиза устни и погледна надолу към обувките си, после вдигна поглед и се усмихна глупаво:

— Е-е, за Бога, Франк, не се сърди. Не се ядосвай толкова. Нямах предвид това.

— Вярваш ли ми? — настоя Франк.

— Разбира се, естествено. Но ти казвам, нямах нищо предвид. Просто си дрънках. Приказки от съблекалните. Знаеш как е. Знаеш, че нямах предвид това. Да не съм извратен, за Бога? Ей, хайде, Франк, успокой се. Окей?

Франк го изгледа продължително и рече:

— Хайде да разглобим радиото.

Тал Уитмън отвори високия метален оръжеен шкаф.

— Я гледай ти, цял арсенал — рече Джени Пейдж.

Той й подаваше оръжията, а тя ги подреждаше върху близката маса.

Шкафът изглежда съдържаше прекалено голямо количество огнестрелно оръжие за град като Сноуфилд. Две свръхмощни пушки със снайпер. Две полуавтоматични картечници. Две пушки за стрелба с пластмасови куршуми. Две огнепръскачки. Две пушки за изстрелване на гранати със сълзотворен газ. Три индивидуални оръжия: два 38-калиброви и един голям Смит и Уесън 357 Магнум.

Докато лейтенантът трупаше кутии с амуниции на масата, Джени разглеждаше внимателно Магнума:

— Истинско страшилище, нали?

— Да. С него можеш да спреш и брамински бивол.

— Изглежда Пол е поддържал всичко в превъзходно състояние.

— Справяш се с оръжията, сякаш знаеш всичко за тях — каза лейтенантът, слагайки още амуниции на масата.

— Винаги съм ги мразела. Никога не съм искала да притежавам оръжие — отвърна тя. — Но след като живях тук три месеца, имахме неприятности с една моторизирана банда, която бе решила да основе нещо като летен лагер на едно място близо до Маунт Ларсън роуд.

— Хромовия Демон.

— Точно те — каза Джени. — Банда грубияни.

— Най-меко казано.

— Няколко пъти, когато отивах на нощни повиквания по домовете, към Маунт Ларсън или Пайнвил, имах нежелан моторизиран ескорт. Караха от двете страни на колата, крещейки, махайки с ръце, правеха се на интересни. Всъщност не се опитваха да направят нещо, но със сигурност бяха…