Читать «Древният враг» онлайн - страница 63

Когато стигнаха участъка откриха, че трупът на Пол Хендерсън е изчезнал. Изглеждаше, като че мъртвият помощник-шериф просто бе станал и си бе отишъл. Като Лазар.

14

ЗАДЪРЖАНЕ НА НЕПРИЯТЕЛЯ

Брайс седеше на бюрото, което бе принадлежало на Пол Хендерсън. Беше избутал встрани отвореното издание на Тайм, което Пол бе чел по време на изтребването на Сноуфилд. Върху попивателната хартия лежеше един жълт лист хартия за писма, изпълнен със сбития почерк на Брайс.

Около него, останалите шестима бяха заети със задачите, които им бяха възложени. В участъка цареше военна атмосфера. Непреклонната им решителност да оцелеят бе създала между тях атмосфера на крехко, но постоянно засилващо се другарство. Имаше дори предпазлив оптимизъм, може би основан на това, че те все още са живи, докато толкова много други хора бяха мъртви.

Брайс бързо прегледа списъка, който бе написал, опитвайки се да определи дали не е пропуснал нещо. Накрая дръпна телефона към себе си. Веднага получи линия и бе благодарен за това, имайки предвид трудностите на Дженифър Пейдж в това отношение.

Поколеба се преди първия разговор. Чувството за огромното значение на момента му тежеше. Дивото унищожаване на цялото население в Сноуфилд не можеше да се сравни с нищо станало досега. След няколко часа в Санта Майра щяха да дойдат множество журналисти, стотици журналисти от цял свят. До сутринта случката в Сноуфилд щеше да измести от първите страници всички други новини. Си Би Ес, Ей Би Си и Ен Би Си щяха да прекъсват редовните си предавания, за да съобщават последни данни и бюлетини за развитието на кризата. Медиите щяха да отразяват напрегнато нещата. Докато светът не разбереше дали някой мутирал микроб не бе играл роля в тукашните събития, стотици милиони хора щяха да чакат със затаен дъх, питайки се дали смъртните им актове не са издадени вече в Сноуфилд. Дори ако заразата бъдеше изключена, вниманието на света нямаше да се отклони от Сноуфилд, докато мистерията не бъдеше обяснена. Натискът да се намери решение щеше да бъде непоносим.

От лична гледна точка, частният живот на Брайс щеше да се промени завинаги. Той отговаряше за полицейския контингент; следователно, щяха да го показват по всички новини. Тази перспектива го ужасяваше. Той не бе от шерифите, които обичат парадирането. Предпочиташе да не се изтъква.

Но точно сега не можеше просто така да напусне Сноуфилд.

Набра телефона за спешни случаи в собствената си канцелария в Санта Майра, избягвайки телефонистката. Дежурен полицай бе Чарли Мърсър, един добър човек, на когото можеше да се разчита, че ще направи точно това, което му е казано.

Чарли отговори по средата на второто позвъняване.

— Отделът на шерифа. — Имаше безизразен носов глас.

— Чарли, Брайс Хамънд е.

— Да, сър. Вече се чудехме какво е станало там.

Брайс изложи накратко положението в Сноуфилд.

— Мили Боже! — възкликна Чарли. — И Джейк ли е мъртъв?

— Не знаем със сигурност дали е мъртъв. Да се надяваме, че не е. Сега ме чуй, Чарли, има много неща за правене през следващите няколко часа и ще е много по-лесно за всички нас, ако успеем да задържим всичко в тайна, докато не създадем база тук и не обезпечим границите й. Задържане на неприятеля, Чарли. Това е ключовата дума. Сноуфилд трябва да бъде здраво изолиран и това ще се извърши много по-лесно, ако можем да го направим преди журналистите да плъзнат из планините. Зная, че мога да разчитам на теб да запазиш мълчание, но има други, които…