Читать «Древният враг» онлайн - страница 60

Обръщайки се към д-р Пейдж, Брайс каза:

— Ти какво ще кажеш? Защо използваш думата „то“?

— Не съм сигурна. Може би защото офицер Отри я използва.

— Но ти си тази, която излезе с теорията за мутация на бяса, създала може би банда от убийци-маниаци. Отказваш ли се сега от това?

Тя се намръщи.

— Не. Не можем да отхвърлим нищо в този момент. Но шерифе, никога не съм искала да кажа, че това е единствената възможна теория.

— Имаш ли други?

— Не.

Брайс погледна към Тал.

— А ти?

Тал се чувстваше не по-малко неловко от Франк.

— Е, предполагам, че съм използвал „то“, защото повече не мога да вярвам в теорията за убийците-маниаци.

Тежките клепачи на Брайс се повдигнаха повече от обикновено.

— О? Защо не можеш?

— Заради случилото се в Кендълглоу — отвърна Тал. — Когато слязохме по стълбите и намерихме на масата във фоайето онази отрязана ръка, държаща молива за очи, който търсехме… значи… това просто не ми заприлича на дело на смахнат убиец. Всички ние сме ченгета от дълго време и сме имали работа с неуравновесени хора. Някой от вас да е срещал някога такъв тип с чувство за хумор? Дори гнусно, извратено чувство за хумор? Те са хора без чувство за хумор. Загубили са способността да се смеят на каквото и да било, което сигурно е една от причините да са луди. Та когато видях тази ръка на масата във фоайето, това просто не съответстваше. Съгласен съм с Франк; отсега нататък ще мисля за нашия враг като за едно безлично „то“.

— Защо никой от вас не си признае какво чувства? — тихо каза Лайза Пейдж. Тя бе на четиринадесет години, девойка на път да стане прелестна млада жена, но се взираше във всеки от тях с несъзнателната откровеност на дете. — По някакъв начин, дълбоко в себе си всички ние разбираме, че не хора са извършили тези неща. То е нещо наистина ужасно — Господи, просто го усещам, — нещо странно и отвратително. Каквото и да е то, всички го усещаме. Всички сме уплашени от него. Така че ние всички се опитваме с все сили да не признаваме, че то е тук.

Само Брайс отвърна на погледа на момичето; той я загледа замислено. Другите извърнаха очи от Лайза. Нито пък искаха да срещнат погледите си.

Не искаме да погледнем вътре в самите нас, помисли Тал, а точно това ни казва момичето да направим. Не искаме да погледнем навътре и да открием примитивно суеверие. Всички сме цивилизовани, добре образовани възрастни хора, а от възрастните не се очаква да вярват във вампири.

— Лайза е права — каза Брайс. — Единственият начин да решим проблема — може би единственият начин да предотвратим това ние самите да не станем жертви — е да отворим съзнанието си и освободим спирачките на въображението си.