Читать «Древният враг» онлайн - страница 51

Брайс ги водеше през празния магазин и се оглеждаше за тела между редовете. Ала нямаше нито един труп.

Имаше обаче голяма локва вода, дълбока два-три сантиметра, която бе покрила около половината от пода. Те я заобиколиха внимателно.

— Откъде се е появила тази вода? — запита се Лайза.

— Трябва да е изтекла от кондезационното корито на някой от охладителите за бира — каза Тал Уитмън.

Заобиколиха един сандък с вино и внимателно огледаха хладилниците. Никъде около тихо бръмчащите уреди нямаше вода.

— Може да е протекло от водопроводната инсталация — каза Дженифър Пейдж.

Продължиха огледа, отправяйки се към килера, който се използваше като склад за вино и бира в картонени кашони, после се качиха на горния етаж, над магазина, където имаше канцелария. Не откриха нищо необичайно.

Върнаха се в магазина и се отправиха към предната врата. Брайс спря и клекна да погледне по-отблизо локвата. Натопи пръста си в нея; приличаше на вода и нямаше миризма.

— Какво не е наред? — попита Тал.

Изправяйки се, Брайс каза:

— Странно — тази вода тук.

— Най-вероятно е това, което каза д-р Пейдж: теч от водопровода — рече Тал.

Брайс кимна. Въпреки че не можеше да обясни защо, голямата локва му изглеждаше от значение.

Аптеката Тейтън бе малка и обслужваше Сноуфилд и всички околни планински селища. Над нея имаше апартамент, който заемаше два етажа; беше обзаведен в кремаво и прасковен цвят, с яркозелени акцентиращи части и няколко красиви старинни предмети.

Франк Отри преведе хората си през цялото здание, но не откриха нищо забележително — освен измокрения килим в дневната. Беше направо прогизнал; обувките им шляпаха по него.

Гостилницата Кендълглоу определено излъчваше очарование и изтънченост: големи стрехи и красиви инкрустирани корнизи, прозорци с резбовани бели капаци. Две лампи със стойки висяха от каменни колони, от двете страни на къса каменна алея. Три малки прожектора пръскаха ветрилообразни театрални светлини по фасадата на гостилницата.

Джени, Лайза, шерифът и лейтенант Уитмън спряха на алеята пред Кендълглоу и Хамънд каза:

— Отворено ли е по това време на годината?

— Да — отвърна Джени. — Извън сезона успяват да попълнят почти половината стаи. Имат прекрасна репутация за изтънчените пътници — а притежават само шестнадесет стаи.

— Добре… нека хвърлим един поглед.

Предната врата водеше в малък уютен салон: дъбов под, тъмен ориенталски килим, светлобежови канапета, два стола стил Кралица Ана, облечени в розова материя, маси от черешово дърво, бронзови лампи.