Читать «Древният враг» онлайн - страница 49

Давайки знак на другите да го последват, той каза:

— Разпръснете се. Не стойте един до друг. Не трябва да представляваме лесна мишена.

Докато Франк говореше, той си спомни за службата си във Виетнам преди почти двадесет години. Тази операция имаше същото късащо нервите качество на бойна задача: търсене и унищожаване на територията на партизаните.

Промъкнаха се предпазливо през галерията, но не намериха никого. И в малкия кабинет в дъното на изложбената зала нямаше никой. Обаче една врата от този кабинет водеше към стълби за втория етаж.

Изкачиха стълбите по войнишки. Франк се изкачи догоре сам, с извадено оръжие, а другите изчакаха. Той намери ключа на осветлението в края на стълбището, натисна го и видя, че се намира в ъгъла на хола на апартамента на съдържателя на галерията. Когато се увери, че помещението е празно, направи знак на хората си да се качат. Когато другите изкачиха стъпалата, Франк влезе в хола, придържайки се бдително близо до стената.

Претърсиха останалата част на апартамента, отнасяйки се към всяка врата като към потенциална точка на засада. И кабинетът, и трапезарията бяха празни. Никой не се криеше в дрешниците.

На кухненския под откриха мъртъв мъж. Беше само със синьо долнище на пижама и подпираше отворената врата на хладилника с посинялото си подпухнало тяло. Нямаше видими наранявания. Лицето му не изразяваше ужас. Изглежда бе умрял така внезапно, че не бе успял да зърне нападателя — и без ни най-малко предупреждение, че смъртта е близо. Продуктите за приготвяне на сандвич бяха разпилени около него по пода: счупен буркан майонеза, салам, смачкан домат, пакетче швейцарско сирене.

— Със сигурност не е убит от болест — каза натъртено Джейк Джонсън. — Колко болен би могъл да бъде, щом се е канил да яде салам?

— Станало е наистина много бързо — рече Горди. — Ръцете му са пълни с неща, които е вадил от хладилника и когато се е обърнал… просто се е случило. Банг: ей така.

В спалнята откриха още един труп. Тя лежеше в леглото, гола. Не по-млада от двадесет години и не по-стара от четиридесет; беше трудно да се разбере възрастта, защото бе напълно посиняла и подута. Лицето й бе изкривено от ужас, точно като това на Пол Хендерсън. Бе умряла по средата на писък.

Джейк Джонсън извади от джоба на ризата си молив и го промуши през спусъка на 22-калибровия автоматичен пистолет, който лежеше върху измачканите чаршафи до тялото.

— Смятам, че няма нужда да внимаваме с това — каза Франк. — Не е била застреляна. Няма никакви рани; няма кръв. Ако някой е използвал пистолета, това е била тя. Дай да го видя.

Франк взе автоматичния пистолет от Джейк и извади пълнителя. Беше празен. Дръпна шейната, насочи дулото към нощната лампа и надникна в цевта; в гнездото нямаше патрон. Поднесе дулото към носа си, подуши и му замириса на барут.

— Скоро ли е стреляно? — попита Джейк.

— Съвсем наскоро. Ако предположим, че е бил пълен, когато го е използвала, това означава, че е стреляла десет пъти.