Читать «Древният враг» онлайн - страница 43

Франк хвърли поглед в страничното огледало и видя третата патрулна кола да се отделя от останалите. Както бе планирано, тя се отклони и застана напряко на шосето за Сноуфилд, блокирайки го.

Колата на шерифа Хамънд продължи към Сноуфилд, а Франк я последва.

— Защо по дяволите трябва да носим вода? — попита Уоргъл.

Три шестлитрови бутилки с вода стояха отзад на пода на колата.

— Водата в Сноуфилд може да е заразена — каза Франк.

— А всичката храна, която натоварихме в багажника?

— Още по-малко можем да се доверим на храната там.

— Не вярвам всички да са мъртви.

— Шерифът не успя да се свърже с Пол Хендерсън в участъка.

— Какво тогава? Хендерсън е тъпак.

— Докторката там горе казала, че Хендерсън е мъртъв, заедно с…

— Господи, докторката или не е с всичкия си, или е пияна. И без това, кой по дяволите би отишъл при доктор-жена? Тя сигурно се е чукала с всички в медицинското училище.

— Какво?

— Никоя женска няма това, което е нужно за изкарването на такава диплома!

— Уоргъл, ти не преставаш да ме учудваш.

— Какво те тормози? — попита Уоргъл.

— Нищо. Няма значение.

— Добре, аз не вярвам всички да са умрели — избълва Уоргъл. Един друг проблем със Стю Уоргъл бе, че той нямаше никакво въображение. — Какви глупости. А аз имам среща със секс-бомба.

Франк Отри, от друга страна, имаше добре развито въображение. Може би твърде развито. Докато караше високо в планината и минаха покрай табелата, на която пишеше „СНОУФИЛД — 3 МИЛИ“, въображението му работеше с пълна пара. Имаше тревожно усещане — Предчувствие? Подозрение? — че карат направо към Ада.

Сирената на пожарната команда виеше. Църковната камбана биеше все по-бързо и по-бързо. Оглушителна какофония дрънчеше из града.

— Джени! — извика Лайза.

— Отваряй си очите! Внимавай за някакво раздвижване!

Улицата бе изпъстрена от хиляди сенки; имаше твърде много тъмни места за наблюдаване.

Сирената виеше и камбаната биеше, и светлините отново започнаха да мигат — в къщите, в магазините, по улиците, — светваха и угасваха, светваха и угасваха и то така рязко, че създаваха стробоскопичен ефект. Скайлайн роуд премигваше; сградите сякаш се накланяха към улицата, сетне се отдръпваха назад, сетне пак скачаха напред; сенките танцуваха отривисто.

Джени се завъртя в пълен кръг, с насочен пред себе си револвер.

Ако нещо се приближаваше под прикритието на стробоскопичния сняг от светлини, тя не би го забелязала.

Тя си помисли: „Дали когато шерифът пристигне, няма да намери две отрязани глави по средата на улицата? Моята и тази на Лайза.“

Църковната камбана биеше по-силно от всякога и биеше непрекъснато, бясно.

Сирената виеше оглушително в късащ нервите писък. Изглеждаше цяло чудо, че прозорците още не се бяха начупили.

Лайза бе запушила ушите си с ръце.

Ръката на Джени, която държеше оръжието, трепереше. Не можеше да я задържи неподвижна.

Сетне всичко свърши, така рязко, както и бе започнал хаосът. Сирената заглъхна. Камбаната спря. Светлините останаха включени.

Джени огледа улицата, очаквайки нещо да се случи, нещо по-лошо.

Но нищо не се случи.

Градът бе спокоен като гробище.