Читать «Древният враг» онлайн - страница 42

Уоргъл бе досаден. Нямаше никакво чувство за хумор. Не четеше, не знаеше нищо — и въпреки това имаше твърдо мнение по всеки текущ обществен или политически въпрос.

Уоргъл бе влечуго. Беше на четиридесет и пет години и все още си виреше носа на обществени места. Плямпаше и ругаеше самоуверено.

Все така облегнал се отпуснато върху вратата на колата, Уоргъл каза:

— Би трябвало дежурството ми да свърши в десет. По дяволите, в десет часа! С онази секс-бомба на разположение. Не е честно Хамънд да ме спира с тези щуротии в Сноуфилд.

Франк не се хвана. Не го попита с кого е имал среща. Просто караше колата и внимаваше в пътя, надявайки се Уоргъл да не му довери коя е онази „секс-бомба“.

— Тя е сервитьорка в Спанки динър — каза Уоргъл. — Може да си я виждал. Блондинка. Казва се Беатрис; викат й Беа.

— Рядко се отбивам в Спанки динър — отвърна Франк.

— О. Никак не е зле в лицето, знаеш ли. Страшна е. Има няколко излишни килограма върху себе си, не много, но смята, че изглежда по-зле, отколкото е всъщност. Несигурност, разбираш ли? Така че ако я подхванеш правилно, ако поработиш върху съмненията й, разбираш ли, и после й кажеш колко я желаеш, както и да е, въпреки че е малко дундеста — е, по дяволите, тя ще направи всичко, което поискаш. Всичко.

Простакът се изсмя, сякаш бе казал нещо невероятно смешно.

На Франк му се искаше да го удари през лицето. Но се въздържа.

Уоргъл бе женомразец. Говореше за жените като за някаква низша порода. Представата, че един мъж може да е щастлив да сподели живота си и да се грижи съкровено за една жена, представата, че жената може да бъде обичана, уважавана, ухажвана и ценена за нейния ум, интуиция и чувство за хумор, бе напълно чужда на разбиранията на Стю Уоргъл.

Франк Отри, от друга страна, бе женен от двадесет и шест години за своята прекрасна Рут. Обожаваше я. Макар и да разбираше, че е егоистично, понякога се молеше той да умре пръв, така че да не му се наложи да живее без Рут.

— Този проклет Хамънд постоянно се заяжда с мен. Винаги ме ръчка.

— За какво?

— За всичко. Не харесва начина, по който нося униформата си. Не харесва как пиша рапортите си. Каза ми, че трябва да се опитам да подобря държанието си. Господи, моето държание! Иска да ме направи за смях, но няма да стане. Ще издържа още пет години, разбираш ли, така че да взема пенсия за тридесетгодишен стаж. Това копеле няма да ме притисне да се размина с пенсията.

Приблизително преди две години, избирателите в Санта Майра бяха одобрили едно предложение, с което се закриваше градската полиция и изпълнението на закона в техния град се поставяше в ръцете на службата на окръжния шериф. Това бе вот на доверие към Брайс Хамънд, който бе изградил окръжната служба, но едно изискване на предложението бе никой от офицерите в града да не загуби работата или пенсията си поради прехвърлянето на пълномощията. Така на Брайс Хамънд му натрапиха Стюард Уоргъл.

Стигнаха отклонението за Сноуфилд.