Читать «Древният враг» онлайн - страница 23

О, Господи.

От другата страна на натрупаните кухненски съдове, по средата на месарския плот, лежеше голям разточен кръг тесто. Две ръце държаха точилката. Две отрязани човешки ръце.

Лайза отстъпи към металния шкаф с такава сила, че нещата вътре шумно издрънкаха.

— Какво по дяволите става тук? Какво?

Привлечена от болезнен интерес и неудържимо желание да разбере какво се е случило, Джени се доближи до тезгяха и сведе поглед към отрязаните ръце, разглеждайки ги със смесено чувство на отвращение и неверие — страхът й се изостри като острие на бръснач. Ръцете не бяха насинени или подпухнали; цветът им бе естествен, все пак някак сивкав. Кръвта — първата кръв, която бе видяла досега — от неравно отрязаните китки бе оставила блестящи следи по непочистения от брашното плот. Ръцете бяха силни; по-точно — били са някога силни. Груби пръсти.

Големи кокалчета. Несъмнено мъжки ръце, с бели косми отгоре. Ръцете на Джейкъб Либерман.

— Джени!

Джени погледна нагоре, сепнато.

Лайза бе вдигнала ръка; сочеше към другия край на кухнята. Зад тезгяха, в далечния край на помещението, имаше три монтирани в стената фурни. Едната от тях бе огромна, с масивни метални врати. Другите две фурни бяха по-малки, но по-големи от моделите, които се използваха в домашни условия; имаха по една врата с монтирано в нея прозорче. В момента нито една от фурните не бе включена. Това бе добре, защото ако бяха включени, кухнята щеше да се изпълни с отвратително зловоние.

Във всяка от тях имаше отрязана глава.

Исусе.

Смъртно бледите лица гледаха към стаята с притиснати носове от вътрешната страна на стъклата на фурните.

Джейкъб Либерман. Бяла коса, опръскана с кръв. Едното око полузатворено, другото отворено. Устните му присвити от болка.

Айда Либерман. Двете очи отворени. Устата й зяпнала, сякаш челюстта й се е откачила.

За момент Джени не можа да повярва, че главите са истински. Дойде й твърде много. Твърде шокиращо. Сети се за скъпите, почти като живи маски за празника на Вси Светии, които надничаха от целофанените кутии с маскарадни костюми и си спомни за отвратителните новости, продавани в сувенирните магазини — онези восъчни глави с изкуствена коса и стъклени очи, онези отвратителни неща, които малките момчета понякога намират за толкова забавни (и сигурно бяха такива) — и изведнъж се сети за една реплика от телевизионна реклама за кекс — „Нищо не показва любовта по-ясно от нещо, извадено от фурната!“

Сърцето й заби силно.

Беше като трескава, зави й се свят.

На тезгяха, отрязаните ръце все още бяха на точилката. Очакваше всеки момент да се раздвижат по тезгяха като два рака. Къде ли бяха обезглавените тела на Либерманови? Натъпкани в голямата фурна, зад металните врати без прозорчета? Лежащи вкочанени в огромния хладилник?

В гърлото й се надигна мъка, но тя я подтисна.

45-калибровият револвер сега й се струваше неефикасен срещу този невероятно жесток враг.

Джени отново почувства, че я наблюдават и силните удари на сърцето й вече не бяха като на заловено в капан животно, а като тимпани.