Читать «Древният враг» онлайн - страница 22

— Беше до стената. Отляво. По средата на тунела. Почти се препънах в него.

— Какво беше?

— Аз… не мога да го определя. Всъщност не го видях.

— Чу ли нещо?

— Не. — Очите на Лайза бяха приковани към тунела.

— Подуши ли нещо?

— Не. Обаче… тъмнината беше… Значи, на едно място тъмнината беше… различна. Усещах нещо да се движи… или нещо подобно на движение… местене…

— Точно като онова, което мислех, че съм видяла — но горе на гредите.

Изчакаха. Нищо не излезе от прохода.

Постепенно ударите на сърцето на Джени преминаха от диво препускане в бърз тръс. Тя свали револвера.

Дишането им стана по-тихо. Нощта отново утихна.

Съмненията на Джени отново изплуваха. Тя започна да подозира, че двете с Лайза просто са се поддали на истерията. Това никак не й хареса. Не съвпадаше със собствената й представа за себе си. Но бе достатъчно откровена да отбележи неприятния факт, че бе изпаднала в паника.

— Просто сме напрегнати — каза тя на Лайза. — Ако нещо или някой ни застрашаваше, досега щеше да се появи зад нас, не смяташ ли?

— Може би.

— Хей, знаеш ли какво може да е?

— Какво? — попита Лайза.

Студеният вятър отново се появи и тихо зави в пасажа.

— Може да са били котки — каза Джени. — Няколко котки. Те обичат да се разхождат по такива пасажи.

— Не смятам, че бяха котки.

— Възможно е. Няколко котки горе по гредите. И една или две долу на пода, покрай стените, където си забелязала нещо.

— Изглеждаше ми по-голямо от котка. Доста по-голямо — каза нервно Лайза.

— Добре, може и да не са били котки. Най-вероятно е нямало нищо. От възбудата е. Нервите ни са опънати. — Тя въздъхна. — Хайде да проверим дали задната врата на пекарнята е отворена. Нали това се върнахме да проверим — помниш ли?

Те се отправиха към задната врата на пекарнята, но неколкократно поглеждаха назад към отвора на тунела.

Сервизната врата на пекарнята не бе заключена и зад нея бе светло и топло. Джени и Лайза пристъпиха в едно дълго тясно помещение, използвано за склад.

Вътрешната врата водеше от склада към огромна кухня, която ухаеше приятно на канела, брашно, орехи и екстракт от портокали. Джени пое дълбоко въздух. Апетитните ухания, които се носеха от кухнята, бяха така домашни, така естествени, така остро и успокоително напомнящи за нормалния живот, че напрежението й се стопи.

Пекарнята бе добре обзаведена с двойна мивка, хладилно помещение, няколко фурни и огромни емайлирани бели хладилни шкафове, машина за месене на тесто и голямо разнообразие от други уреди. Средата на стаята бе заета от дълг и широк тезгях, основното място за работа; единият му край бе покрит с блестяща неръждаема стомана, а от другия имаше месарски плот. Металната част на тезгяха — която бе по-близо до вратата на склада, откъдето Джени и Лайза влязоха — бе отрупана с тенджери, тави за сладки и тарталетки, разни тигани, форми за пай и други приспособления, всичко много чисто и блестящо. Цялата кухня лъщеше.

— Няма никой — каза Лайза.

— Така изглежда — отвърна Джени и продължи с повишен дух навътре в кухнята.

Ако Сантини бяха избягали, а Джейкъб и Айда бяха пощадени, може би не всички в града бяха мъртви. Може би…