Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 10

Трябваше да си държи шапката да не му я отнесе вятърът, защото духаше много силно. Надойдоха такива черни облаци, че стана почти като нощ. Само като светнеше, се виждаше цялото небе, като че огън гори на него.

Почнаха да падат едри капки дъжд.

— Сега трябва да се скрием — каза Хлапич, който се боеше най-вече за ботушките си. Хлапич гледаше около себе си и не знаеше къде да се скрие, защото наоколо беше само поле и дървета. Нямаше ни къща, нито жива душа.

Много хубаво беше, че Хлапич и Бундаш бяха заедно. Понякога Бундаш излизаше по-умен, а понякога — Хлапич, и така винаги си помагаха един другиму.

Този път Бундаш излезе по-умен. На пътя имаше мост и Бундаш почна да тегли Хлапич към моста.

— Ти наистина си умен — каза Хлапич на Бундаш и го пъхна под моста.

Когато Хлапич почна да се вмъква под моста, изведнъж се уплаши.

Пък и кой ли не би се стъписал и уплашил. Под моста седеше някакъв човек в дълга черна наметка, с изпокъсана шапка на главата. Бундаш почна да лае страшно по него. Сега отново Хлапич стана по-умен от Бундаш, защото правилно си помисли: човек трябва винаги да бъде любезен и възпитан.

Затова заповяда на Бундаш да мълчи, а той поздрави човека.

— Добър ден — рече Хлапич.

— Добър ден — отговори човекът, — откъде попадна тук?

— Навън вали, а ми е жал за моите ботушки. Бихте ли разрешили на мен и Бундаш да останем тук? — попита Хлапич.

— Остани — каза човекът, — но тук не е кой знае колко хубаво.

Под моста наистина беше тясно и неприятно. Човек не можеше да стои прав, а само седнал и клекнал.

Вятърът духаше страшно, дъждът биеше по моста, като че чукат чукове, а гръмотевиците бяха толкова силни, че под моста не можеха да разговарят, защото не се чуваха един друг.

Така клечаха Хлапич, Бундаш и този човек под моста.

Бундаш непрекъснато ръмжеше срещу него, а той и на Хлапич не допадна много. По-приятно щеше да му е на Хлапич, ако си беше сам с Бундаш под моста.

Дъждът валя дълго и все така гърмеше. Вече беше вечер.

— Ще трябва да спим тук тази нощ — рече онзи човек. Хлапич виждаше, че човекът имаше право, защото навън се лееше дъжд и нямаше как да се върви.

Под моста имаше слама, като че някой вече беше спал тук.

Хлапич разстла сламата и направи легло за себе си и за онзи човек.

После си изу ботушите, избърса ги и ги остави до себе си. Сложи торбата под главата си и легна на сламата.

Онзи човек се уви в наметката си, па и той легна на сламата.

Хлапич каза „лека нощ“, а човекът отвърна „лека нощ“, после се обърна на другата страна и захърка като вълк.

Това не му хареса на Хлапич. Прегърна Бундаш, защото му беше малко студено под моста, и кротко заспа.

Беше вторият ден от пътуването на Хлапич. Много приятен не беше, но във всяко пътуване има несгоди. А и Хлапич се радваше, че ще си обуе на заранта ботушките и ще продължи да скита по белия свят. И заспа все пак весел.