Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 40

После майстор Мърконя довърши своя разказ и рече:

— И така заради този панаир за втори път изпадам в беда.

— А кога сте изпаднал в беда първи път? — попита Хлапич.

— Това ще ти разкажа вкъщи. Разбира се, ти ще се върнеш сега при мен, малки Хлапич, и ще ти е добре, не се бой. Сега не мога да разказвам, мъчи ме глад, защото изядох само парче сух хляб, който ми беше останал в джоба, жаждата си едва утолих на извора.

В това време облакът отмина и отново огря ясна месечина. Майстор Мърконя погледна Гита, която през цялото време седеше тиха и мирна като малка и хубава уплашена птичка.

— А това кой е? — попита майстор Мърконя.

— Това е сираче без баща и майка като мен. Пътуваме заедно — отвърна Хлапич.

— Тогава ще заведем и нея у нас — каза майсторът и на Хлапич му се стори, че той въздъхна тъжно.

После Хлапич викна на Гита:

— Брей, колко време изгубих сега. Ето, месецът е ясен, да побързаме към Марковата къща.

— Да вървим заедно — рече майсторът. — И на мен не ми е приятна тази гора. По пътя ще ми разкажеш къде бързаш така.

XIV

При Марковата къща

Скоро излязоха из шубраците. Майстор Мърконя водеше за едната ръка Хлапич, а за другата Гита. То се знае, така беше по-хубаво да се пътува по месечина, през ливадите. Хлапич разказа на майстора за черния човек и Марковата крава.

След това излязоха на пътя и Марковата къща се видя вече наблизо. Скоро стигнаха до нея. Около къщата всичко беше мирно и личеше, че още не се е случило нищо лошо. От яхъра се чу хлопатар. Това беше онази хубава, пъстра крава, която хрупаше вътре сено и звънеше със своя хлопатар на врата.

О, колко щастлив беше сега Хлапич, като видя, че е дошъл навреме, защото черният човек още не бе отвел кравата.

Беше на разсъмване.

В къщата всичко беше тихо. Марко и майка му още спяха.

Хлапич почука на вратата и Марковата майка излезе да види кой е.

Хлапич й разказа защо е дошъл и й рече да пази своята крава.

Когато Марковата майка чу за какво става дума, дигна три пъти ръце към небето и благодари на съдбата, че й е пратила Хлапич. Ако черният човек й отведеше кравата, щяха да останат тя и Марко с десет гъски. А с десет гъски не може да живее майка с дете.

— Сто пъти сполай, мое дете — каза тя и прегърна Хлапич.

След това Хлапич се прости с нея и продължи нататък с майстора и Гита, които го чакаха на пътя.

Марковата майка веднага облече най-хубавата си рокля и отиде в общината за стражар.

Оттогава всяка нощ двама общински стражари пазеха малката й къща. Общинските стражари са твърде храбри, те чуват и виждат далеко и където пазят те, там не може да се случи нищо никому.

Но черният човек не дойде нито тази, нито втората, нито третата нощ: никога не дойде. Така че стражарите изпушиха всеки по тридесет лули — всяка нощ по три лули, а после вече престанаха да идват.

След няколко дни хората намериха един мъртъв човек, който вероятно е паднал нощем от онази откъртена скала, която кошничарят показа по месечина на Гита и Хлапич.

Този мъртъв човек беше загърнат с черна наметка. Това беше черният човек, който така свърши своя опак живот.