Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 24

И наистина! Мишко вдигна глава и видя, че слънцето е залязло.

— Ай, вече е тъмно! — викна той.

Всички останали вдигнаха глави и видяха, че е време за вкъщи, та взеха бързо да събират кравите.

Гита попита Хлапич:

— А къде ще отидем ние?

Това не знаеше и Хлапич. Беше твърде късно да се продължи, а нощувка нямаха.

Сега Хлапич беше в затруднение.

Но Гита помнеше какво видя днес.

Сега тя знаеше, че Хлапич носи шило и канап със себе си, и знаеше, че това е много полезно.

— Предложи на овчарите да им закърпиш цървулите вкъщи и те ще ни приемат да пренощуваме — рече Гита.

Хлапич се засрами, че той, мъдрият, без Гита не можа да се сети как да се прехрани със своя занаят.

Овчарите обещаха, че ще ги приемат за нощувка, и така тръгнаха всички заедно за селото, което не беше далеко.

Кравите с хлопатарите вървяха напред.

Зад кравите вървеше Бундаш, който ги караше като овчарски пес. А след Бундаш вървяха петте овчарчета, Хлапич и Гита.

Хлапич носеше на рамо Гитиния папагал, с който се беше сприятелил много. Този ден папагалът толкова пъти чу името Гърга, че това име му остана на езика. Защото папагалите носят своето знание на езика, а не в главата. И така, като дойдоха в село, папагалът викаше на всеки селянин, когото срещаха:

— Добър вечер, Гърга!

Разбира се, всеки се смееше на това — и онзи, който се казваше Гърга, и онзи, който не се казваше.

Така цялото село още същата вечер научи за Хлапич и Гита.

Хлапич и Гита влязоха с кравите, с Мишко и неговия брат в един двор.

Хлапич обеща на Мишковите родители, че на другия ден ще им изкърпи всички цървули в къщи, а те приеха Гита и него. Но те щяха да направят това и иначе, защото селяните винаги са добросърдечни към бедните деца.

След вечеря тръгнаха да спят.

Децата спяха зад печката. Там е широко и просторно. Зиме топли, а лете разхлажда. Въпреки че сега бяха четирима, пак се спеше сладко.

Само Гитиния папагал трябваше да го затворят в кошницата, която висеше на гредата зад печката.

— Тази зелена сова има гърбав нос като вещица — каза Мишко, — може през нощта да ни извади сърцата.

А бабата, която спеше на кревата, погледна папагала отстрана. И на нея се струваше, че това би могло да се случи. Бабата и Мишко винаги впрочем мислеха сговорно, затова папагалът трябваше да отиде в кошницата с капак, та на гредата.

Тогава всички заспаха.

Преди да заспи, Хлапич пресмяташе наум колко ли е далеко от майстор Мърконя.

Пресметна, че не е много далеко и че за един ден би могъл да прехвърли целия път, който е изминал за пет дни. Така беше, защото с Гита нямаше как да пътува бързо. Но Хлапич не можеше и да помисли да се раздели с Гита и да остане отново сам с Бундаш на пътя.

Той беше доволен, че още не са намерили Гитиния господар от цирка, въпреки че Гита пътуваше, за да го намери.

Така размисляше Хлапич зад печката. Това си бяха, разбира се, грижи. Но после Хлапич помисли:

„Грижите идват и си отиват сами. Няма полза да се мисли! Гърга сам падна пред мен в трапа. Десет години да бях мислил как ще го намеря и как ще му предам кърпата, не бих се сетил за това.“