Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 25

И така Хлапич заспа.

В стаята всичко вече сладко спеше.

А най-сладко спяха Мишко и баба му, ако и да мислеха, че вещицата е в кошницата на гредата.

Шести ден от пътуването

I

Малкият обущар и просякинята Яна

Хлапич стана в ранни зори, защото знаеше, че го чака работа. Но бащата и майката на Мишко вече бяха на работа из полето. Никой не може да стане по-рано от селянина.

И така Хлапич стана, плесна с ръце и викна на децата:

— Тука цървулите, стига сън!

Децата станаха. Всички бяха рошави и топли като птици от гнездо.

Тозчас пред Хлапич се струпа цяла камара цървули.

— Здравата трябва да се работи — помисли Хлапич.

Слънцето се вдигна. Хлапич се настани пред къщата на сянка да работи.

И като почна, вече не мислеше за нищо освен за работата си.

Гита не обичаше дори да гледа, като се работи сериозно, затова веднага остави Хлапич и отиде със селските момиченца да прескачат платното, което белеха жените на тревата. Разбира се, че Гита скачаше по-добре от другите момиченца, щом в цирка и без това нищо друго не бе правила. Прескочи три реда платно и падна в платното на съседката. Но за щастие съседката не беше вкъщи да види.

И така Хлапич работеше, а Гита си играеше.

През селото минаваше просякинята Яна.

Като наближи Хлапич, се зачуди какъв е този малък опънчар с високи ботуши, дето е подхванал занаят в селото.

Просякинята Яна попита Хлапич:

— Ще закърпиш ли на старата сиромахкиня Яна цървулите?

— Как да не закърпя, мен и без това ме праща царят да вървя по тази земя и където трябва да се помогне, да помогна — отвърна Хлапич.

— Ако е така, тогава трябва повече такива като теб да минават по тази земя — каза просякинята.

— Търсиха повече такива, но никой не рачи да тръгне по такава работа освен чирака Хлапич. А това съм аз!

Разбира се, всичко това не беше истина. Но изглеждаше като истина и старата просякиня се усмихна.

После Хлапич взе да кърпи цървулите на старата Яна.

А Яна седеше и разказваше на Хлапич какво има по три села, защото тя ходеше от село на село.

— Синко, пътувай само денем — каза тя, когато Хлапич й каза, че още днес ще продължи. — Миналата нощ се случи беда в гората зад селото. Хванали човек, който отивал със стока на панаир, никой не знае дали е жив, или мъртъв този човек, а злосторниците побягнали с колата.

Това не му хареса на Хлапич. Който пътува, не обича да слуша, че е станало нещастие с пътници. Но старата Яна разказваше така. А всичко, което разказваше Яна, беше чиста истина, защото тя минаваше навсякъде и всичко знаеше.

II

На панаир

Като мина пладне, Хлапич каза на Гита:

— Време е да вървим. Още много път има пред нас. Трябва да потърсим господаря ти.

— Хлапич — каза Гита, — аз размислих. Вече не отивам при моя господар.

Като чу това, Хлапич се зарадва като никога досега в пътуването си. Той много добре знаеше, че това ще бъде за него голяма грижа, но поне няма да е сам из пътя.

След това Гита и Хлапич се простиха с Мишко и неговия брат, благодариха на родителите им и си продължиха пътя.

Вървяха здравата, та скоро пристигнаха в един голям град.