Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 22

А после Хлапич си помисли: „Как ли ще свърши всичко това, когато черният човек забележи, че съм си намерил чизмите?“

Но черният човек даже не погледна Хлапич, така бързаше. Щом стана, викна сърдито на Гърга:

— Защо седиш? Краката и ръцете ни оцеляха, а за разговор нямаме време. Я да видим какво става с конете.

Виждаше се, че много бърза. И така, черният човек и Гърга излязоха из канавката и тръгнаха към колата.

Но Бундаш сега позна черния човек. Като бесен заръмжа по него, скочи върху му и го хвана за черната наметка.

Черният човек ритна Бундаш с крак, но после се обърна към него и каза:

— Охо! Тебе съм те чувал вече веднъж да ръмжиш!

До Бундаш стоеше Хлапич.

И сега черният човек забеляза и позна Хлапич и… неговите чизми.

Цял миг стоя като вдървен. Виждаше се, че всякакви черни мисли се гонят в неговата черна глава.

Гледаше Хлапич като ястреб.

А Хлапич, макар и малък, стоеше прав като свещ, гледаше черния човек право в очите и мислеше: „Да става каквото ще, чизмите ми няма да получи, докато съм жив!“

А Бундаш показваше белите си зъби и мислеше: „Не закачай моя Хлапич!“

Работата отиваше на зле.

Но това трая само миг, после черният човек промърмори:

— Нямаме време! — и веднага викна на Гърга, който стоеше до коня:

— Впрягай конете, нещастнико!

— Юздите са изпокъсани — отвърна Гърга. — Не можем да продължим.

— Трябва да продължим! — сърдито викна черният човек и грабна юздите да види какво е станало с тях.

Сега се случи такова нещо, което черният човек най-малко очакваше.

А именно — Хлапич пристъпи към него и каза:

— Аз ще ви поправя юздите.

— Как ще кърпиш ти, обуто коте, юздите! — озъби се черният човек и премери Хлапич от ботушите до шапката.

— Обут съм, въпреки че два дни бях бос — отговори Хлапич, — но коте не съм. Ако бях коте, нямаше да зная да кърпя, но аз съм чиракът Хлапич, нося в торбата си шило и канап и ще ви закърпя юздите, защото виждам, че бързате.

Това наистина беше хубаво от страна на Хлапич, защото малко са хората, които биха закърпили юздите на онзи, който им е откраднал ботушите.

След това Хлапич свали торбата си от рамото, па извади от нея шило, канап и малко кожа.

После пристъпи към конете и взе да сваля юздите и ремъците.

Когато черният човек видя, че Хлапич наистина се хваща на работа, каза:

— Е, дечко, добър си ти. Само кърпи бързо, пък ще избършем от паметта какво е станало с ботушите.

— И без това ми е по-добре да нося ботушите на краката си, отколкото в паметта — отговори Хлапич.

После седна на камък край пътя и почна да кърпи юздите.

Наистина е чудно колко е весел този обущарски занаят! Щом Хлапич взе да боде с шилото и да изтегля канапа, веднага почна да пее и да подсвирква като в работилницата на Мърконя.

Без малко щеше да забрави, че има сериозен разговор с Гърга.

Гърга седна до Хлапич да му помага в работата, а черният човек отиде да поправи повредите на колата. Гита и овчарчетата отведоха конете в ливадата на паша.

III

Гърга и Хлапич

Когато Гърга и Хлапич останаха сами, Хлапич каза тихо на Гърга:

— Гърга, аз ще закърпя хубаво юздите, а ти иди с тях надалече и не се връщай в село. Там те чакат селяните да те убият.