Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 26

Този град беше толкова голям, че имаше една голяма църква с две камбанарии и десет малки църкви с по една камбанария, имаше стотина улици, а по всяка улица вървяха хора като мравки. Всяка улица имаше по четири ъгъла, а на всеки ъгъл стояха двама стражари.

Такъв голям беше този град.

Но Хлапич и Гита не трябваше да изминават всичките стотина улици, а само една, защото веднага дойдоха до един голям площад.

Тъкмо на него беше панаирът.

На панаира имаше около двеста палатки, малки и големи. Продаваха се червени кърпи и черни палта, сини тенджери и жълти пъпеши.

Биеха тъпани и свиреха свирки, защото се продаваха и много играчки.

— Ай, колко е хубаво и весело всичко тука! — каза Гита. — Да останем малко!

„Ето ти на̀ — помисли Хлапич, — аз си знаех, че тя ще каже това, като види панаира.“

Не искаше да обижда Гита, та рече на глас:

— Не е разумно да останем на панаира.

— Защо не? — попита Гита.

— Затова защото тук може да е майстор Мърконя. Досега той никога не е ходил на панаири. Но тъкмо няколко дни преди да си отида, каза: „Щом стане първият панаир, ще отида на него. Мен няма само беди да ме сполетяват на панаира.“

— А защо би го сполетяла беда на панаира? — попита Гита.

— Не знам, но той винаги говореше, че цялото му зло е от панаир.

После Хлапич каза:

— Не е разумно да останем. Тук може да е майстор Мърконя. А може тук да е и черният човек. А може пък да е и твоят господар от цирка.

Гита се ядоса и каза:

— Защо пък всички те трябва да са точно тук?

— Затова защото тук има много хора, а където има много хора, там може да бъде всеки — отвърна Хлапич.

— Това не е вярно — каза Гита. — Във Виена има още повече хора, отколкото тук, и все пак майстор Мърконя и черният човек не са във Виена.

Хлапич не умееше да говори колкото Гита, затова не продължи да се препира повече.

И така те останаха на панаира.

Дали това беше разумно, или не, ще се види още същата вечер. На панаира всички хора вдигат такава тупурдия, че никой няма денем време да мисли за това, което ще стане вечерта.

III

Двамата кошничари

Засега на Гита и на Хлапич, разбира се, им беше много хубаво и забавно на панаира.

Най-напред стигнаха до едно място, където се викаше много по-силно, отколкото другаде на панаира.

Там имаше двама кошничари.

Единият кошничар беше с голяма шатра, синьо и бяло боядисана. Под шатрата стояха редици кошници, жълти като злато. А горе висяха на връвчици кошници — червени и сини, малки и големи, пъстри и позлатени. Точно в средата висеше голям хубав кош.

— Тука! Тука! — викаше кошничарят от шатрата. — Кошници, кошници! От злато плетени! С коприна везани!

И купувачите идваха под шатрата му като пчели, защото купувачите тичат най-вече натам, където, има най-много викове и позлатена стока.

А недалече от него на земята седеше един друг кошничар. Той беше беден и нямаше шатра. Седеше на чувал; наоколо му имаше само десетина обикновени сиви кошници, защото нямаше други. Той мълчеше, понеже не умееше да се хвали. А вкъщи имаше много гладни деца и му беше мъчно, че никой не му купува стоката.