Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 21

— Сега най-голямата ми грижа е да намеря Гърга, та да му предам кърпата и пара̀та от неговата майка — рече Хлапич.

— Ами къде ще го намериш? — попита Гита.

— Не зная. Но на драго сърце ще му предам това и толкова на драго сърце бих му предал каквото ми поръча майка му, че все си мисля няма ли, Гърга отведнъж да падне пред мен.

— Сигурно няма да стане това — засмя се най-големият овчар. — И круша не може да падне пред тебе, ако не седиш под стъблото й, а камо ли човек да падне пред тебе ненадейно.

II

Откъде падна човек пред Хлапич

Докато овчарят още говореше, се чу голям тропот от пътя, който отиваше в планината. Нещо препускаше и се търкаляше по пътя.

Чуха се викове и кавги.

Хлапич и всички останали погледнаха към пътя.

От планината по пътя препускаше кола. Конете бяха подплашени и тичаха със страшна бързина.

Вдигаха глави и хвърляха около себе си пяна, като че са бесни. Колата се търкаляше и накланяше от една страна на друга като люлка.

Изглеждаше, като че всеки момент ще се строполи в трапа.

В колата седяха двама души с уплашени лица. Единият от тях теглеше към себе си едната юзда. Другата юзда се бе скъсала и удряше конете, които все по-бясно препускаха.

— Ох — викна Хлапич, — да спрем тази кола!

И изтича на пътя, застана сред него, вдигна двете си ръце нагоре, викайки с цяло гърло и махайки с ръце. Хлапич беше виждал много пъти да спират така уплашени коне.

Колата беше още далече. И все пак бе страшно да се гледа как лети право срещу Хлапич.

Но преди да дойде до Хлапич, колата се залюля, връхлетя с едното колело на един камък край пътя и се обърна с голяма сила.

Конете се изправиха като две кули и тозчас от колата бяха изхвърлени двамата човеци, които се изтъркаляха точно в трапа пред Хлапич.

— Хопа! — викна Гита и всички овчарчета, които дотичаха на пътя.

А конете, които дишаха като два огнени змея, спряха като вкопани, когато колата се преобърна.

— О, о! — скочи Гита и хвана конете за юздите. — Ама че е хубаво и мило това конче! Хайде да го разпрегнем. Бих го яхнала! О, този кон е хубав почти като моя Сокол!

Тя се сети за своето конче в цирка и това така я трогна, че не мислеше за нищо друго. Това често се случва с момиченцата.

Но Хлапич знаеше, че сега имат по-сериозна работа. Затова остави конете и Гита на овчарите, а той отиде при трапа да види как са онези двама души, които паднаха от колата.

Ако Хлапич знаеше каква изненада го чака, щеше да си помисли какво да направи. Но тогава пък, разбира се, нямаше да има никаква изненада.

В трапа лежаха — боже мой! — на Хлапич сърцето му изтръпна, — в трапа лежаха черният човек и злият Гърга и тъкмо взеха да се вдигат, когато Хлапич дойде до тях.

Понеже не знаеше какво е най-разумно да направи сега, Хлапич каза онова, което винаги може да се каже:

— Добър ден!

— Наистина е добър ден! Затова ли, дето се преобърнахме? — попита черният човек от канавката с такъв дълбок глас като из гроб.

— Добър ден е, задето останахте живи — отвърна Хлапич гласно. Но веднага си каза: „И добър ден е, защото ще мога да дам на Гърга кърпата и форинта“.