Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 17

Ивана Бърлич-Мажуранич

Хлапич виждаше, че не може с вода да загаси огъня и че пламъкът му стига вече до краката. Едва дишаше от топлината, която се вдигаше от покрива.

— Дайте ми кол! — викна той с приглушен глас, защото вече не можеше да говори.

Хората му подадоха бързо кол с желязна кука.

Хлапич удари колкото има сила с кола по горящите дъски под краката си.

Тогава се разхвърчаха искри като звезди около Хлапич, а пламъкът съскаше като голяма змия около него. Чу се пращене и пукане. Горящите дъски съскаха през огъня, а целият подпален край на покрива рухна на земята. Селяните дотичаха с викове и с колците започнаха да потушават огъня.

Сега вече на къщата нямаше пламък — тя беше спасена.

В същия миг — каква беда — изчезна и Хлапич от покрива. Нямаше го вече.

Пукна летвата, на която седеше Хлапич, и той се строполи от покрива на тавана.

О, горкият Хлапич! Такъв добър беше! Всекиму искаше да помогне, а сега падна от покрива и никой не знаеше жив ли е, или мъртъв.

II

Голямото чудо

Това, което се случи с Хлапич, като падна от покрива, беше цяло чудо. Трябва наистина да е бил много добър, защото не само че се спаси по такъв чудноват начин, ами и много се зарадва.

Прочие, Хлапич падна от покрива на тавана. Но чудо на чудесата: паднал точно в една ракла, пълна с брашно. Падна на меко като на перушина и нищо не му се случи.

А това, което Хлапич видя най-напред, като погледна тавана, това беше още по-голямо чудо и никой не можа да се сети какво.

На тавана, право пред Хлапич, висяха неговите хубави малки ботушки.

По-нататък висеше палтото на онзи първия ратай, още по-нататък висеше секирата на втория ратай, до нея — шунката на третия ратай, съвсем в ъгъла висеше торбата на четвъртия ратай. На пода беше Гитината бяла кутийка.

— О, о — почна да вика Хлапич, седейки в брашното като мишка в трици, — ей, хора, елате горе! Хванах чизмите във въздуха!

Хората помислиха, че Хлапич е полудял, като е паднал от покрива, защото знаеха, че чизмите не се ловят из въздуха като пеперуди. Но въпреки това всички дотичаха на тавана.

Като дойдоха горе, намериха тавана пълен с крадени вещи. Таванът беше пълен като някакъв дюкян. Сега всички разбраха защо нощем Гърга никога не си е у дома. Разбраха, че Гърга и онзи черен човек са приятели и че укриват на Гърговия таван крадените вещи.

Хората бяха радостни като никога, всеки си взе своята вещ, а най-весел беше онзи, който си намери торбата с парите.

Поздравиха радостно Хлапич, вдигнаха го на рамо като погача от брашно и го отнесоха на двора. Той държеше в ръце своите мили ботушки и беше щастлив като цар.

III

Гърговата майка

Сега всички бяха доволни. Само старата и болна майка на Гърга плачеше в постелята си. Тя не знаеше досега, че има такъв лош син. Разбира се, Гърга го нямаше вкъщи, защото той ходеше нощем по своята грозна работа. Но майката се боеше, че селяните ще го бият, ако го намерят някъде. Чу как си говореха на двора.

— Да беше сега Гърга тука, хубаво щяхме да го напердашим — каза един селянин.

— Главата щяхме да му счупим — каза втори.