Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 15

Премяташе се така бързо и толкова пъти около колелото, че наистина някой можеше да се усъмни това папагал ли е, или маймунка, което между другото е все едно.

После дойде последната изненада и всички се разсмяха така, както става обикновено в края на всяко представление. А именно — Гита повдигна пръчката с папагала високо, викна „лека нощ“ и махна с пръчката и папагала към Хлапич. Папагалът ни пет, ни шест литна и кацна на рамото на Хлапич, взе му шапката от главата, хвърли я на земята и почна да кряска и да вика: „Поклон! Поклон! Поклон! Лека нощ.“

Ах, как се смяха всички ратаи, че и господарят! И Гита крещеше от смях като папагала. Само Хлапич стоеше като вкаменен от почуда с папагала на рамото, защото наистина не очакваше това.

— Лека нощ, лека нощ! — започнаха да викат ратаите, а най-сетне и самият Хлапич.

„Като ще е комедия, нека да е комедия“ — помисли Хлапич, па постави папагала на земята и го покри с шапката си.

— Поклони се още веднъж — рече той на папагала.

То се знае, папагалът не можа да направи това, защото човешката шапка покрива и най-мъдрия папагал от човката до опашката.

Папагалът тичаше заедно с шапката като сляпа кокошка, докато не го освободи Гита.

Разбира се, сега всички се смяха още повече и така свърши представлението.

След това дадоха на Гита за вечеря боб и картофи и чорбаджията не й се сърдеше вече. Защото ако някой се засмее силно, не може веднага пак да се намръщи.

— Виждаш ли каква е превъзходна моята работа — каза гордо Гита на Хлапич.

— Такава работа е добра само тогава, когато няма друга — отвърна Хлапич.

После всички отидоха да спят.

V

Разговорът на Хлапич с ратаите

Гита спеше в къщата с чорбаджийката, а Хлапич — на сеното с ратаите. Вече всички легнаха и всичко утихна. Хлапич въздъхна, преди да заспи:

— Не намерих днес ботушките си!

— Какви ботуши? — попита онзи ратай, който лежеше край Хлапич.

— Някой ми открадна заранта ботушките — отвърна Хлапич.

— И на мен някой ми открадна синьото палто — каза ратаят.

— На мен някой ми открадна секирата — рече друг.

— На мен някой ми открадна шунката от тавана — каза трети ратай.

— На мен някой ми открадна торбата, в торбата ми бяха парите — каза четвърти.

Сега всички разбраха, че в селото има крадец, който е задигнал тези неща. Всички се замислиха как ли ще си намерят нещата и кой би могъл да е този крадец.

А после месецът се издигна на небето и всички заспаха.

Четвърти ден от пътуването

I

Пожар в селото

Никога още в живота си Хлапич не беше спал така сладко като тази нощ на сеното. Лете е наистина чудно да се спи на сено. Сеното мирише хубаво, всичко наоколо е тихо и никой не е буден. На село всички добри хора спят нощем. Само совите и прилепите са будни. Но те летят така тихо, че не можеха да събудят Хлапич.

Жалко само, че обикновено когато е най-хубаво, често се случва беда.