Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 13

— Хлапич, топло ми е — рече след малко Гита. Хлапич не я слушаше, а си продължи работата.

— Хлапич, пак съм гладна — рече малко по-после Гита.

Но Хлапич не я слушаше и нищо не й отговори, ами си работеше. Той стелеше сеното така хубаво, като тютюн в кутия, и направи вече три широки копи, като три кули. Гита се ядоса още повече, че Хлапич не й отговаря, а и без това й ставаше все по-досадно да работи.

Затова почна най-напред сърдито да маха с вилата и я строши. След това почна да гребе с греблото така люто в тревата, че тозчас от него паднаха три зъбеца. Най-сетне почна от сръдня да смесва сухата и прясната трева, като че ли е каша в тенджера. Като видя всичко това, чорбаджията си помисли:

„Не ми трябва такъв ратай. Който не работи, не трябва и да яде.“

След това вдигна от земята дълга пръчка и тръгна към Гита да я изпъди. Селяните постъпват винаги така с мързеливите ратаи. Ако не постъпват така, тогава по-добре изобщо да не започват да косят тревата. А ако тревата не се коси, тя ще порасне толкова голяма, че всички ленивци ще се крият в нея и ще спят по цял ден. Значи така е най-добре.

Но Гита още отдалече забеляза, че чорбаджията иде с пръчка. Тя, разбира се, не дочака той да наближи, хвърли греблото, грабна папагала, докопа вързопа си и побягна в храстите чевръсто като катерица.

А Бундаш, който също така на драго сърце играеше, тозчас хукна след нея.

В храстите ратаите имаха една съвсем малка каручка, с която бяха донесли вода за пиене. Зад тази каручка се скриха Гита и Бундаш.

— Да не съм те видял повече! — викна след нея чорбаджията.

Така Гита заряза работата и кой знае каква мисъл се бе появила в цирковата й главица.

Хлапич видя всичко това и не му стана приятно. Остана си при своята работа и си помисли: „Гита не е крива, че не знае да работи, щом никой не я е учил на работа. А сега, когато пътуваме вече заедно, аз трябва да се грижа за нея и ще й дам половината от моята вечеря.“

Така мислеше добрият Хлапич и остана да работи. Работи бързо и весело цял ден, за да заслужи вечеря за себе си и за Гита.

Гита, Бундаш и папагалът до вечерта не се показаха. Обядвали са вероятно къпини и ягоди в храстите, а какво са правили иначе цял ден, това се разбра същата вечер.

Беше весела вечер и заслужава да се разкаже цялата, въпреки че иначе не е важна. Но за много хора и без това е най-важно онова, което е весело.

IV

Представлението

Когато привечер работата бе свършена, всички ратаи седнаха да вечерят. Бяха толкова много, че седяха край маса, дълга пет метра. Тази маса беше под голям дъб. Чорбаджийката им донесе четири големи паници боб и три още по-големи паници картофи. Хлапич седеше зад масата с ратаите и вечеряше.

Тъкмо размисляше как да намери Гита и да й отнесе вечеря. В това време от храстите се зачу как някой тръби с малка тръба.

Всички ратаи се обърнаха натам и така се зачудиха, че на всички им изпаднаха лъжиците от ръцете.

Това, което видяха на пътеката между храстите, беше наистина чудесно.

На малката каручка се возеше Гита в златна одежда. Цялата кола беше накитена с цветя. В нея бе запрегнат Бундаш. Около врата му имаше венец от полски цветя. И въжетата, и конопените юзди, всичко бе окичено с цветя, а Бундаш имаше освен това на опашката си вързани три широки червени панделки. Отпред на колата беше втъкната дълга пръчка, а на пръчката малък обръч. На обръча се люлееше папагалът.