Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 12

— Сега пътувам пеш за третото село — каза Гита. — Това е много далече и досадно.

— И аз пътувам — каза Хлапич. — Хайде да вървим заедно.

— Хайде — каза Гита, — аз съм много тъжна. Сутринта някой ми открадна по пътя кутията, докато ида на кладенеца да пия вода. В кутията имах разни работи, и златните ми обици бяха вътре.

— А на мен някой ми открадна ботушките — каза Хлапич. — Не се огорчавай. Ще намерим и обиците, и ботушките. Само да вървим по-нататък.

— Хайде — каза Гита, — но аз съм много гладна.

„Ех — мислеше си Хлапич, — тежко е с момиченцата! Преди малко беше тъжна, сега пък е гладна.“

И въпреки това Гита все повече допадаше на Хлапич, затова той каза на глас:

— Ще намерим в селото работа и няма вече да сме гладни. А каква работа можеш да работиш, за да се главим при някой селянин?

Така попита Хлапич, а Гита отговори гордо:

— О, аз зная всякакви работи! Знам да яздя, знам да стоя права на кон, да скачам през обръч, да играя на топка с дванайсет ябълки наведнъж, мога да изям най-дебела стъклена чаша, а и като я изям, още разни работи знам, които се изпълняват в цирка.

Сега Хлапич взе да се смее толкова силно, колкото вие не можете дори да си представите! Така се смя, че чак шапката му падна от главата.

— Всичко това, което знаеш, няма да бъде много от полза в нито една работа. Ако играеш на топка с ябълки, и дъвчеш, и гълташ чаши, нито един селянин няма да те вземе на работа — каза Хлапич.

Гита се разсърди. Но Хлапич й даде последното парче хляб от торбата и след това всички заедно продължиха пътя, за да търсят работа в село.

От едната страна вървеше Хлапич, от другата — Гита, а в средата — Бундаш. На Гитините рамена беше папагалът. Това бе твърде пъстра и чудна дружина по пътя.

III

На сенокос

Хлапич свиреше така хубаво по пътя, че всички стъпваха стегнато и бързо като войници. Затова и бързо стигнаха до първото село.

Там един чорбаджия косеше сено и имаше много ратаи.

Хлапич отиде при чорбаджията и го запита:

— Търсите ли добри работници?

Чорбаджията се почуди, защото и Хлапич, и Гита бяха така малки и пъстри и защото имаха папагал и куче.

— А защо вие сте добри работници? — попита ги чорбаджията.

— Затова защото нищо не знаем, а на драго сърце бихме научили всичко — отговори Хлапич.

Допадна на чорбаджията този отговор и въпреки че досега не бе имал такива работници, като Гита и Хлапич, все пак ги прие на работа и им нареди да обръщат окосената трева. Той беше взел много ратаи, за да изсуши колкото може по-бързо сеното.

Ратаите тъкмо закусваха и дадоха на Гита и на Хлапич сланина и хляб.

А като се нахраниха, всички тръгнаха да работят. Гита остави папагала и вързопа си на един клон.

Хлапич и Гита получиха по една голяма дървена вила и трябваше да обръщат сеното и да го трупат на копи.

Хлапич беше много силен и пъргав и тутакси заработи така умело тази работа, че сеното хвърчеше около него като перушина.

Но Гита беше мързелива в работата. Досадно й беше да работи, защото в цирка не бе научила никаква сериозна работа.

Тя махна два-три пъти с вилата, струпа някакво килнато купче сено и веднага седна на него.