Читать «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)» онлайн - страница 3

Мигновено раздвижване от лявата ми страна привлече вниманието ми. Беше четвъртият, когото Райли бе включил в ловната ни дружинка — Диего. Почти нищо не знаех за него, освен че е по-възрастен от останалите. Говореше се, че е дясната ръка на Райли. Което не беше причина да го харесвам повече, отколкото останалите тъпаци.

Диего ме гледаше. Сигурно ме беше чул да въздишам. Отклоних поглед.

Дръж си главата наведена и устата затворена — това беше единственият начин да останеш жив в бандата на Райли.

— Спайдърмен е жалък смотаняк — извика Кевин на русото момче. — Сега ще ти покажа как ловува истинският супергерой. — Той се усмихна широко. Зъбите му блеснаха на уличното осветление.

Кевин изскочи на улицата точно когато светлините на някаква кола завиха и заляха пропукания асфалт със синкавобяла светлина. Отметна ръце назад, после бавно ги събра пред тялото си като професионален борец пред публика. Колата продължи да приближава, вероятно шофьорът очакваше да се махне от пътя, както би направил всеки нормален човек. Както би трябвало да направи и той.

— Хълк е бесен! — изрева Кевин. — Хълк… иска да МАЧКА!

Той скочи напред, пресрещна колата, преди още да е спряла, сграбчи я за предната броня и я запокити над главата си, така че тя се приземи върху тротоара на покрива си. Отекна стържене на метал и звън от сипещо се стъкло. Отвътре се чуха женски писъци.

— Олеле — възкликна Диего и поклати глава. Беше красив, с тъмна, гъста и къдрава коса, големи очи и плътни устни, но пък кой ли не беше красив? Даже Кевин и останалите кретени на Раул бяха красиви. — Кевин, не бива да привличаме внимание. Райли каза…

— Райли каза! — изимитира го Кевин с дрезгав фалцет. — Ама че си мекотело, Диего! Райли го няма.

Кевин скочи върху обърнатата с гумите нагоре хонда и удари с юмрук страничното стъкло откъм шофьора, което по чудо бе останало непокътнато. После пъхна ръце през парчетата стъкло и спадащата въздушна възглавница.

Обърнах се с гръб и стаих дъх, мъчейки се с всички сили да запазя самообладание.

Не можех да гледам как пие. Твърде жадна бях, а не исках да се спречквам с него. Нямах никакво желание да попадам в черния списък на Раул.

Русото момче обаче нямаше подобни скрупули. Той се оттласна от тухлената стена над нас и леко се приземи зад гърба ми. Чух, как двамата с Кевин се озъбват един на друг, после някакъв влажен разкъсващ звук и писъците на жената замряха. Вероятно я бяха разкъсали на две.

Опитах се да не мисля за това. Но долавях топлината и чувах капенето зад мен. Гърлото ми пламна болезнено, въпреки че не дишах.

— Изчезвам от тук — прошепна Диего.

Промуши се през една пролука между тъмните сгради, а аз го последвах. Ако не се махнех незабавно, щях да се сбия с кретените на Раул за тяло, в което вече надали имаше кой знае колко кръв. И вероятно аз щях да съм тази, която нямаше да се върне вкъщи.