Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 5

Разбира се, Кали искаше да чуе от устата на самия Джейк за свалянето и последвалото бягство от Лаос. Те заговориха за Тайгър Коул — навигатора, който си беше счупил гръбнака и сега бе подложен на интензивна физиотерапия в Пенсакола.

След като всеки осведоми другия за всичко, което се беше случило от последната им среща насам, Кали попита:

— Смяташ ли да останеш във Флота?

— Не знам. Мога да напусна след една година на новото назначение.

Той беше инструктор в 128 ескадрила от Флота на САЩ, базирана на остров Уидбей, щата Вашингтон, и подготвяше нови пилоти и навигатори за А-6 „Интрудър“.

— Летенето е приятно нещо — продължаваше Джейк. — Радвам се, че отново летя. Но не знам. Зависи.

— От какво?

— О, от много неща. — Той се усмихна дяволито.

Харесваше ѝ как Джейк се усмихва. Сивите му очи играеха. Хрумна ѝ, че знае от какво зависи решението му, но ѝ се искаше да го чуе от него.

— Причините не са ли финансови?

— Не. Спестил съм някой и друг долар.

— Да не търсиш работа в гражданската авиация?

— Не съм търсил.

— Тогава от какво зависи, Джейк?

Те стояха на тротоара на крайбрежната алея. Пред тях се простираше езерото Мичиган. Джейк бе опрял лакти на парапета. Той се обърна към Кали, взе я в прегръдките си и я целуна дълго и прочувствено. Когато накрая се разделиха, за да си поемат дъх, Джейк каза:

— От това-онова.

— От нас ли?

— От теб и мен.

Това признание удовлетвори Кали. Тя го прегърна и положи глава на рамото му. Чайките крещяха и се виеха над залива.

Семейство Маккензи живееха в тухлена двуетажна къща в един стар квартал. В малката градинка пред къщата, която отделяше входа от тротоара, се издигаха два гигантски дъба. След като години наред се бе стремила към повече светлина, по-голямата част от тревата бе оставена на произвола на съдбата. Само отделни стръкчета се показваха изпод последния есенен листопад. Професор Маккензи очевидно проявяваше същия ентусиазъм в почистването на листата, както и в косенето на тревата.

Кали представи Джейк на родителите си и той прие да пийне една бира, ако случайно имат. За себе си професорът приготви уиски със сода, а на дамите сипа по чаша вино. След това четиримата поседнаха за няколко минути в кабинета с питиета в ръка, разменяйки си любезности.

Джейк служи във Флота от пет години и службата страшно му харесва. Двамата с Кали се запознали в Хонконг. Не е ли чудесен този месец юни?

Накрая Кали и майка ѝ се извиниха и се оттеглиха в кухнята. Джейк се огледа из стаята за пепелници и забеляза, че такива няма. Докато се двоумеше дали да кръстоса крака или да ги държи плътно на пода, бащата на Кали му разказа, че двамата с жена му преподават в университета в Чикаго, че работят тук от трийсет години и от двайсет живеят в тази къща. Надяват се, че след осем години ще се пенсионират. Може дори да се преместят във Флорида.

— Израснал съм в Югозападна Вирджиния — съобщи Джейк на домакина. — Баща ми е доста богат фермер.