Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн
Стивън Кунц
Annotation
„Един непрекъснат, потресаващ екшън. Това не е просто военен трилър, а книга за истинските мъже...“
Ню Йорк Таймс
Джейк Графтън не е поредният глуповат Рамбо, а една невероятна личност, съчетала храброст, хладнокръвие и остър ум.
Заедно с него и неговия Интрудър ще изживеете авиационни каскади, истински въздушен бой, напрегнати схватки с азиатски пирати и смразяващи кръвта опасности.
Стивън Кунц
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
Стивън Кунц
Завръщането на Интрудър
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Авторът би желал да изкаже благодарност на Сам Сейърс, о.з. Капитан от Военноморския флот на САЩ, и на Брус Ууд, капитан от Военноморския флот на САЩ, за любезното им съдействие в техническите аспекти на този роман.
Аварийните ситуации по време на полетите, отразени в романа, се основават върху действителни случаи. Там, където е необходимо, съм опростил сложните действия в кабината, радиоразговорите и аварийните ситуации с цел да улесня читателя и да запазя динамиката на действието. Също така промених изхода в някои от инцидентите. Не съм имал намерението да пиша трактат по Въздушна безопасност или учебник по авиация, а да забавлявам читателя.
Освен това се надявам, че вие, читателю, ще получите по-добра представа за достойнствата, уменията, професионализма и предаността към работата на мъжете и жените от Военноморския флот на САЩ и авиацията на Морската пехота. Докато четете тези редове, те плуват в океаните по света и се трудят за всички нас. Тази книга е посветена на тях.
Уилям Уайтинг, Химнът на Флота
1
Огромният кораб се извисяваше над пристана, вдаден в залива. Дъждът, падащ от надвисналото оловносиво небе, правеше всичко мрачно и мокро — кораба, кея, камионите, дори моряците, които се суетяха насам-натам.
При портала в началото на пристана имаше сглобяема будка за пазача, в която се беше сгушил един моряк. Яката на късия му шинел беше вдигната, ръцете — пъхнати дълбоко в джобовете. В дървената будка нямаше отопление, затова вътре не беше по-топло, отколкото навън, но поне стените пазеха завет. Вятърът беше студен и влажен; той брулеше незащитената плът на моряка и я пронизваше сякаш с игли през тънките панталони.
Той отново погледна нагоре към издадената полетна палуба, от която стърчаха опашките и крилата на самолетите. След това отново премери с поглед кораба — близо хиляда фута. Сивото стоманено чудовище изглеждаше толкова невъзмутимо и внушително, че на човек му беше трудно да повярва, че този кораб наистина може да кръстосва на воля океаните. Морякът реши, че корабът му прилича на скала от синьо-черен гранит.
Струи вода се стичаха от шпигатите високо по ръба на полетната палуба. Поривите на вятъра разпръскваха капките вода и те се сливаха с дъжда. В периодите на затишие водните струи свободно се плискаха и разливаха по пристана и по непокорните черни води на залива.
