Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 4
Стивън Кунц
— Благодаря ти за писмата — каза Кали. — Писа ми съвсем редовно.
— И аз ти благодаря за всичките, които ми написа.
Тя продължи да кара в мълчание. Бузите ѝ продължаваха да пламтят. След малко каза:
— Значи коляното ти вече е добре и отново ще можеш да летиш.
— О, разбира се.
Джейк несъзнателно потри коляното си, ранено при катапултиране над Лаос преди шест месеца. Когато осъзна какво прави, той се разсмя и каза:
— Но това вече е история. Войната свърши, военнопленниците се завърнаха у дома, сега е юни, ти си красива, аз съм тук — в края на краищата, животът е дяволски прекрасен!
Напук на себе си Кали Маккензи отново се изчерви. Той беше тук, от плът и кръв — мъжът, с когото се бе запознала в Хонконг миналата есен и с когото бе прекарала една сладостно-тревожна почивка на Филипините. Колко — седем ли бяха дните им заедно? И сега тя бе влюбена в него.
Кали жадно четеше и препрочиташе писмата му, а в отговор му изпращаше своите — дълги и обстоятелствени. Във всеки ред му споделяше любовта си. Обади му се още първата вечер, щом се върна в Щатите от Хонконг, след изтичането на двегодишния си мандат към Държавния департамент на САЩ. Това се случи преди десет дни. А сега той беше тук.
Много неща имаха да си кажат, да възстановят отношенията си. Тя се тревожеше за това. Любовта е толкова коварна! А ако магията изчезне?
— Нашите нямат търпение да се запознаят с теб — каза Кали.
Джейк забеляза, че е малко нервна. Самият той също беше нервен — дотолкова, че не можа да хапне от закуската, която му бяха сервирали в самолета от Сиатъл. Но сега, когато беше с Кали, Джейк чувстваше, че започва да се отпуска. Всичко щеше да мине добре.
След като не реагира на думите ѝ, Кали го погледна. Той се бе загледал в хоризонта над града. На лицето му имаше лека усмивка. Джейк сякаш изпълваше колата с присъствието си. Това беше едно от нещата, с които го бе запомнила — изглеждаше много по-едър, отколкото бе в действителност. Не беше се променил. Това по някакъв начин я успокои. След като още веднъж погледна към лицето му, Кали концентрира вниманието си върху пътя.
Почти веднага тя попита:
— Гладен ли си?
— О, ще изчакам, докато стигнем.
— Мислех да идем до центъра, да хапнем нещо, да поразгледаме града и вечерта, след като родителите ми се приберат от университета, да отидем у дома.
— Не звучи лошо.
— Чикаго ще ти хареса — каза тя.
— Всички американски градове ми харесват — тихо отбеляза Джейк. — Досега не съм бил в нито един, който да не ми харесва.
— Ех, мъже! Толкова е трудно да ви се угоди.
Той се разсмя и Кали го последва.
Кали намери един паркинг до Осморката и те тръгнаха да се разхождат. Държаха се за ръце, разглеждаха наоколо, смееха се. Двамата се опознаваха отново. След като обядваха в една препълнена и шумна кръчма, те продължиха да се разхождат.
