Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 186

Той грабна фуражката си и се отправи към офицерските стълби на квартердека. Трябваше да мине през хангарната палуба, където стотици моряци вървяха по задачи насам-натам, повечето с усмивки на лице. Всеки от самолетните асансьорите беше препълнен с хора, които викаха на някого долу на кея. До стълбата за редовия състав свиреше оркестър.

Видя я от стотина фута — тя оглеждаше интериора с интерес. Кали Маккензи!

Докато се приближаваше и тя го забеляза и лицето ѝ грейна.

— Здравей, Джейк.

Беше загубил ума и дума.

— Отслабнал си.

— Бях болен.

— Така ли? Е, не се ли радваш, че ме виждаш?

— Като треснат съм. Нямам думи.

Той се остави на емоциите и я прегърна. Когато накрая си поеха въздух, тя каза:

— Така е по-добре.

— Никога не съм очаквал да те видя тук! — Беше прекрасна. Повече от всякога. Кали! Тук!

— Всички моряци ни гледат. Би ли се разписал, за да отидем някъде да поговорим?

— О, да. Разбира се.

Дежурният офицер също ги беше видял как се целуват. Усмихна им се безсрамно. Като дежурния старшина. Джейк написа името си до нейното в дневника, хвана я за ръката и я поведе.

— Хайде да се качим на полетната палуба. Изгледът към залива оттам е чудесен.

Десет минути по-късно те гледаха към очертанията на Сан Франциско.

— Защо дойде? — попита той.

— Дойдох да се омъжа.

Джейк зяпна. Беше като ритник в корема. Мислеше че...

— Кой е късметлията?

— Ти. — Устните ѝ лукаво се свиха.

— Аз?

— Ти.

— Ти искаш да се омъжиш за мен?

Тя се засмя. Усмивката ѝ винаги го омагьосваше.

— Искаш ли да коленича и да ти направя предложение?

— Съгласен — отговори ѝ той. — Кога и къде?

— Днес, след обяд. Където кажеш.

— За бога, момиче! Ти ме шашна. Сигурна ли си?

— Мислих цяла година. Абсолютно сигурна съм.

— Е, да бъда... — Той свали фуражката и прекара пръсти през косата си. Тогава си спомни за пръстена. Беше в джоба на ризата му. Извади го, огледа го и го сложи на пръста ѝ.

Беше неин ред.

— Ти знаеше ли, че ще идвам?

— Не. Купих го за теб миналата година. Оттогава го нося в себе си.

— Ох, Джейк — каза тя и увисна на врата му. Устните ѝ намериха неговите.

Накрая се освободи от прегръдката ѝ.

— Хайде. Трябва да намерим кум. Навигаторът ми още е на борда. Щяхме да обядваме заедно.

Най-краткият път до каютата на Флап беше по пътеката зад острова, от там през О-нивото и надолу. На пътеката Джейк случайно погледна надолу. До офицерската стълба беше паркиран розов кадилак кабриолет с четири мадами. Мулдовски слизаше. Той се спря, обърна се към американския флаг и отдаде чест. Джейк сви ръце и извика:

— Мулдовски! Хей, боцман!

Старшината погледна нагоре. Махна с ръка.

— Ще се женя — изрева Джейк. — Искаш ли ти да дадеш булката?

— Кога? — прогърмя гласът на Мулдовски.

— Днес, следобед. Изчакай ни. След десет минути сме долу.

— Това ли е булката?

— Да.

— Може и да не ти я... — Останалата част от думите му се удавиха в новата мелодия, която оркестърът подхвана.