Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 184

Джейк просто ходеше на преглед от време навреме. Колапсът на белия му дроб и инфекцията бяха далеч по-сериозни от раната на рамото, която бързо заздравя. Но вече всичко бе наред и той се чувстваше почти възстановен. Независимо от това, всяка сутрин придружаваше морския пехотинец, за да му прави компания по време на упражненията. Следобед ходеха на игрището за голф и се разхождаха с карт. Един ден дори наеха стикове. От тогава започнаха да играят всеки ден.

В началото на февруари посрещнаха „Колумбия“ на кея за самолетоносачи в Пърл Харбър.

— Вижте кой е дошъл! — извика Риъл Маккой, когато влязоха в стаята за инструктаж. — Блудните синове се завърнаха!

— Дойдохме само да си сменим бельото. Същински ад! По цял ден голф, огнени жени през нощта...

Заобиколиха ги. Всеки искаше да им стисне ръцете за добре дошли. Когато врявата поутихна малко, Риъл попита Джейк:

— Случайно да си донесъл някой брой на „Уолстрийт Джърнъл“?

— Много ми е неприятно, че ти нося лоши новини, съкафезник, но индексът се сгромоляса с хиляда точки тази сутрин. Говори се за криза.

— А-ах... — изпъшка Риъл, опитвайки се да прочете нещо по лицето на Джейк.

— Дори докато говорим с теб, банкерите и брокерите скачат от прозорците.

— Шегуваш се, нали?

След обяда Джейк отиде в каютата си с Маккой. Качи се на койката и въздъхна:

— Толкова е хубаво.

— Трябва да ти покажа нещо — каза Риъл. Извади от бюрото си серия въздушни снимки. — Направихме ги, преди да цапнем отвлечения кубински кораб. Виж това място тук. Складът, който сте взривили с Флап.

— Бомбардирали сте кубинския кораб?

— О, да. Индонезийското правителство реши, че част от оръжията могат да попаднат в ръцете на техните противници, и помоли за помощ още преди да им я предложим.

— Във вестниците не пишеше нищо.

— Никой не е информирал пресата.

— Това е нещо!

Вечерта цялата ескадрила се изнесе групом към офицерския клуб. Получи се страхотен купон. На другия ден, както винаги, началникът на базата изпрати оплакване до капитана на „Колумбия“ и списък на щетите. Вечерта Джейк и Флап спаха на кораба.

Преди корабът да отплава, Джейк се отби при подполковник Халдейн.

— Бих искал да остана във Флота, шкипер. Оттеглям рапорта си.

Халдейн се усмихна и му подаде ръка.

— Още нещо — каза бавно Джейк. — Чух, че щом излезем в открито море, някои от момчетата ще направят по малко кацания. За всеки случай, ако се наложи да летят по време на прехода до Щатите. За пълно възстановяване ми трябват прекалено много, но искам да помоля за едно, един вид личен жест.

— Говори с лекаря на ескадрилата.

— Това е проблем. Смятам, че с мен всичко е наред. Флап обаче сигурно няма да го пуснат. Докторите от „Триплър“ искат да продължи с физиотерапията. Все още има проблеми с вестибуларния апарат.

— В сводката от Щаба пишеше, че са го ударили с приклад по главата.

— Да, сър. Лош удар. Беше загубил вече доста кръв и не успя да реагира достатъчно бързо, за да го избегне.

— Добре. Идете с медицинските си книжки при авиолекаря и се прегледайте. Кажете му да ми се обади след това.