Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 183

— Доста по-различно е от преди — сподели тя с Джейк. — Ти си първият с огнестрелни рани от два месеца насам.

— Не е като в добрите стари времена — отговори той.

— Не бяха добри. Благодаря на Бога, че войната приключи.

На десетия ден поискаха дрехи. След обяда един ординарец донесе два кашона — част от дрехите им на кораба, които момчетата бяха избрали и опаковали за тях. Джейк се накипри с бялата си униформа, а Флап избра зеления комплект. В средата на декември вече обикаляха наоколо. Времето беше по хавайски приятно. Накрая взеха такси и се отправиха към голф-игрището. Там наеха карт.

Докато обикаляха, си припомниха цялото приключение. Малко по малко, сцена по сцена. Накрая темата се изчерпа и те насочиха вниманието си към жените, политиката и летенето.

Един ден Флап отново се върна на бягството. Беше последното му споменаване:

— Къде ми е „резача“?

— Мисля, че остана да стърчи в капитана. А може просто да съм го изтървал някъде. Нещата ми се губят малко.

— Беше най-хубавият ми нож.

— Жалко.

— Сам го измислих. Направиха ми го по поръчка. Изръсих се двеста долара за него.

— Ще си поръчаш нов.

Флап се засмя:

— Виждам, че целият си в състрадание.

— Честно казано, ни най-малко не ми пука за твоя нож.

— Както винаги — нито капка такт. Това ти качество ще те издигне безкрайно много, господин Умник.

— Нали и ти ще си на кяр, Кларънс О.

— Мой ред е да карам. Все гледаш да докопаш управлението.

— Защото аз съм пилотът. Я по-добре ми разкажи за някоя от грозните жени в твоите похождения.

— За Бога, това и ще направя — каза Флап и почна.

Седмица преди Коледа Джейк написа писмо на Кали. После го прибра в чекмеджето на нощното шкафче. Всеки ден го вадеше, прочиташе го внимателно и мъдруваше дали да го праща.

Сигурно вече бе намерила друг. Това просто не можеше да се избегне. Джейк Графтън нямаше намерение да се прави на глупак пред нея или която и да било друга. Затова писмото беше формално, все едно, че пишеше на леля си. Не спомена нищо за премеждието с пиратите, нито, че е в болница. На втората страница беше написал следното:

„Реших да остана във Флота. Не беше лесно. Трябваше дълго да се боря със себе си. Има много причини за напускане, ти знаеш повечето. Флотът е една голяма бюрокрация и ако някой си мисли, че ще им липсва, жестоко се лъже.

И все пак моето място е тук. Харесват ми хората, справям се с работата, а според мен това, което правя, е важно. Разбира се, Флотът не е място за всеки, но аз вярвам, че е най-доброто място за мен. Пределно ми е ясно, че няма нищо, което някой друг да не може да направи по-добре от мен, но тук мога да дам нещо от себе си.“

Писмото завършваше с малко любезности и надежда, че с нея всичко е наред. Пусна го на Бъдни вечер, след още малко колебание.

В началото на януари двамата с Флап се преместиха в бекярското общежитие. Продължаваха да посещават болницата. Флап ходеше всеки ден на физиотерапия заради контузията на главата си. Раната от намушкването също правеше проблеми — не се затваряше и гноеше. Накрая обаче зарасна, оставяйки грозен белег.