Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 180

Когато се посвести, видя, че лежи почти върху Флап. Капитанът приказваше:

— Виждам, че сте се ровили в оръжието. Какво още успяхте да направите?

Джейк напипа лявата ръка на Флап. Ръкавът беше достатъчно широк. Успя да извади ножа. Още един ритник.

— Какво правехте тук? Отговаряй!

Когато кракът се насочи за нов ритник, Джейк го хвана и дръпна с все сила. Капитанът загуби равновесие и падна. Джейк се хвърли върху него, но капитанът беше по-бърз и се изплъзна. Започна да се изправя и Джейк отчаяно замахна с ножа. Беше яростен обратен удар. Капитанът залитна. През цялото време, докато раздаваше ритниците, бе държал автомата в лявата си ръка. Сега го пусна и с две ръце се хвана за корема. От устата му се откъсна неистов вопъл.

Червата му се изсипаха.

Падна на земята. Джейк допълзя до него и го намушка. Отново и отново. Когато спря да шава, Джейк за по-сигурно му преряза и гърлото. После се изтъркаля настрани и започна да стене. Не можеше да си поеме дъх.

Трупът трепна. Независимо от страхотната болка, Джейк заби ножа в сърцето и го остави така. Успя да стане някак си.

Ле Бо беше в полусъзнание. Джейк го хвана за яката и се опита да го вдигне. Не успя. Не можеше да го държи само с една ръка.

Пристана. Трябваше да стигне с Флап до пристана. Нямаше друг начин. Щеше да го влачи.

Болката беше непоносима. Но дишайки на пресекулки, той потегли. Спираше от време на време, за да провери посоката, защото теглеше Флап гърбом. Светлините на селото бяха в непосредствена близост. Нямаше как да не го видят. Щяха да го застрелят. Вече не му пукаше.

За голямо свое учудване, успя да стигне до пристана. Флап няколко пъти се размърда, но така и не дойде в съзнание. С последни сили Джейк го прехвърли на яхтата. Спря за малко — въздухът не му достигаше. Едва успяваше да вдишва.

Трябваше да отвърже яхтата. Сети се и за трите лодки. Слезе отново на пристана и се засуети с техните въжета.

Ножът! Проклятие, беше го оставил забит в гърдите на капитана. Успя да развърже всички въжета, с изключение на едно. Въжетата на яхтата се оказаха най-лесни. Той се метна на борда миг преди течението да я понесе. Другите лодки вече се отдалечаваха. Гранатите! Бръкна в джоба на гърдите си и извади една. Сега!

Той освободи ударника, скръцна със зъби и замахна. Гранатата падна на дъските на пристана, подскочи и се търкулна в лодката. Джейк се наведе и гранатата избухна.

Къде е контактният ключ? Видя няколко копчета до щурвала. Накрая някаква лампа светна. Точно до нея имаше бутон. Оставаше му да включи стартера. Моля те, Господи!

Двигателят изпъшка. Той натисна отново бутона и го задържа. Двигателят се завъртя един път, втори, трети.

Смукачът! Той отчаяно заопипва таблото. Намери го и го изтегли. Двигателят се завъртя още няколко пъти, но накрая подхвана. Джейк леко придвижи газта напред.

Завъртя руля и насочи яхтата към средата на реката. В този момент усети първите куршуми по корпуса.

Стреляха един или двама. Той се сви до руля и натика газта докрай напред. Яхтата ускоряваше добре. Той я метна на една страна и погледна зад гърба си. Бреговете бяха по-черни от водата. Дръж средата.