Читать «Завръщането на Интрудър» онлайн - страница 179

Флап се държеше за кръста. Целият му летателен костюм беше в кръв. Морският пехотинец извади ножа от гърлото на жертвата и го обърса в крачола си, оставяйки още една тъмна диря. После го прибра обратно в ръкава.

— Какво стана?

— Онзи вътре имаше нож. Хубаво ме ръгна.

— Оседлаваме и се изнасяме.

— Не става. Купиха ни билети и не може да не се възползваме. Бързо, дай да го скрием тоя. Хващай.

Всеки хвана по една ръка.

— Много ли е сериозно? — попита Джейк.

— Не знам. Много боли.

— Ще издържиш ли?

— Ще видим. — Оставиха трупа в тъмната пролука и Флап промърмори: — Знаех си, че някой ден ще си го получа от някой с нож.

Той тръгна напред. Беше толкова тъмно, че трябваше да опипват от време на време.

— Това, което ни трябва, е тук. Детонатори, всичко. Открих го следобед. — Заеха се да разбиват сандъка с ножа на Флап. Изваждането на всеки пирон им се струваше като изстрел.

— Откъде знаеш какво има във всеки?

— Виждал съм такива в Камбоджа. Всичко тук е съветско. Има знаци за другарчетата, които не могат да четат руски. Такива като мен.

Страницата поддаде. Флап затършува вътре. Извади шепа детонатори и кабел. След още малко намери и таймер.

— Сега остава да намерим пластиката.

Джейк се ужаси: — Не знаеш ли къде е?

— Не можах да го намеря днес.

— Може би е още на кораба.

— Може би. Вади запалката и търси.

Намериха отворен сандък. Гранати. Всеки сложи по пет в джобовете си и продължиха.

Времето напредваше. Запалката се нагря и угасна. Бутанът беше на свършване. Всеки момент можеше да дойде някой на проверка. Джейк се бе отчаял вече, когато намериха експлозива. Бяха пет сандъка един върху друг.

— Вдигни ме — каза Флап.

Той легна върху най-горния и започна да разковава капака. Скърцането беше като вой на сирена. Накрая се обади:

— Подай ми жицата и останалото.

— За колко време да наглася таймера?

— Трийсет минути. Искам точно след половин час тази съкровищница да полети във въздуха.

Таймерът беше механичен. Джейк започна да го навива. Циферблатът показваше дванайсет часа максимално закъснение. Той го нагласи на трийсет минути и го подаде на Флап. Минаха още две минути, преди Флап да поиска помощ, за да слезе. Цялата му страна беше влажна от топла кръв.

— Противотанковите ракети са насам — промълви той. Направи четири крачки и падна. Джейк му помогна да стане. — Дай да се опитаме да те превържем.

— С какво?

— Ще свалим ризата на някой от убитите.

— Няма време. Хайде!

Всеки взе по две ракети. Флап вече бе видимо изтощен. Но на мъждукащата светлина от запалката обясни старателно как се зарежда, прицелва и стреля с ракетите. Запалката угасна окончателно, преди да свършат. Джейк я хвърли, сложи автомата си на рамо и вдигна две ракети. Трябваше да помага на Флап да се изправи. Флап вдигна своите две, но заряза автомата и тръгна напред.

На втората стъпка замръзна. Пред него стоеше някой с насочен автомат.

Капитанът!

Бърз като светкавица, той пристъпи напред и удари Флап по главата с приклада. Флап се строполи. Последва ритник за Графтън, който го намери точно в счупеното ребро. Пред очите му светна и той за малко не загуби съзнание.