Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 26

— Ето го там — каза Гавинг и посочи на изток към точка с метален цвят, заобиколена от розови въртопи облаци. — Мисля, че се е уголемило.

— Е, и какво от това? Може да дойде, а може и да не дойде. Дори ако доплува до тук, какво ще направиш, ще хвърляш въжета и куки? Зарежи тази работа. Просто я зарежи.

— Стига — каза Клейв. — Месото сигурно е готово. Да изкараме пушека и да влизаме…

Гавинг се събуди посред нощ. Не можа да разбере къде се намира.

Остана с впечатлението, че някой около него стене, но сега не чу нищо. Сред воя на вятъра се долавяше единствено дишането на спящите. Телата им излъчваха топлина, въздухът тежеше от миризмата на пушек и пот. Изпитваше болки навсякъде, сякаш някой го беше смазал от бой.

Наблизо се разнесе приглушен женски глас:

— И ти ли си буден?

— Да — отвърна мъжки. — Остави ме да спя…

Алфин?

Настъпи тишина. Главата на Гавинг се проясни. След изхвърлянето на костите, в пещерата се отвори достатъчно място за деветте изтощени катерачи. В момента отпадъците положително вече са достигнали Туфата Куин и хранят дървото.

Лежаха плътно притиснати един до друг. Гавинг нямаше как да не чуе тихия шепот на Алфин:

— Не мога да спя. Всичко ме боли.

— И мен — отвърна Глори.

— Чу ли стоновете?

— Клейв и Джаян… Предполагам, че не са стенели от болка.

— Завеждам им… А ти защо разговаряш с мен, Глори?

— Мисля, че можем да бъдем приятели.

— Само не се катери близо до мен, става ли?

— Добре.

— Страх ме е, да не ме бутнеш.

— А теб не те ли е страх, че сме толкова нависоко?

— Не.

— Мен ме е страх.

Настъпи пауза.

— Страхувам се да не падна… — промърмори след известно време Алфин. — Трябва да съм луд да не се страхувам.

Известно време цареше мълчание. Гавинг потъна в болката, която разкъсваше мускулите и ставите му. С раздразнение си помисли, че няма да го оставят да заспи. Алфин се обади отново, точно когато се унасяше:

— Председателя знаеше…

— Какво?

— Знаеше, че се страхувам от падане и точно по тази причина ме изпращаше на лов под клона. Там, където не можеш да се уловиш за нищо стабилно, преди да хвърлиш харпуна… Все пак мисля, че сме квит.

— Как така? — попита Глори.

„Вероятно и председателя мисли така“, рече си Гавинг.

— Няма значение. Ще легнеш ли с мен, Глори?

— Не, Алфин — напрегнато прошепна жената. — Не сме сами…

— Имаше ли любовник, там долу в туфата?

— Не.

— Повечето от нас нямат. Никой не възрази на тази гадна измислица на Председателя.

Глори отвърна с колебливо мълчание.

— Все пак не мога — въздъхна в крайна сметка тя. — Поне не тук…

— Клейв! — изведнъж повиши глас Алфин. — Трябваше да вземем някоя масажистка!

— Аз си имам, при това две — отвърна в тъмнината Клейв.

— Фураж за дървото — промърмори беззлобно и развеселено Алфин, после настъпи тишина.