Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 18

Наблюдаваха го как кима с глава и рови с крак струпаната екипировка.

— Добре — промърмори най-сетне той и вдигна глава към бъдещите си спътници: — Налага се да носим всичкия този багаж. Започнете да го разпределяте. Всеки ще носи товара си на гръб, привързан със собственото му въже. Ако някой има неблагоразумието да изгуби раницата си, в същия миг ще бъде върнат обратно.

Буцата в стомаха на Гавинг леко се смали. Клейв беше роден за ловец: висок и строен, два метра и половина кости и мускули. Можеше да вдигне човек само с пръстите на едната си ръка. Дългите пръсти на краката му можеха да хвърлят камък така добре, както Гавинг би го сторил с ръка. Придружаваха го Джаян и Джини — красивите тъмнокожи близначки на Мартал и отдавна умрял ловец. Без да чакат заповеди, те започнаха да слагат екипировката в раниците. Другите се размърдаха и започнаха да им помагат.

Алфин каза:

— Да разбирам ли, че ти ще си ни водачът?

— Точно така.

— Какво ще трябва да правим с всичко това?

— Ще тръгнем нагоре по ствола. Ще подновяваме маркировките, направени от Куин. Ще вървим напред, докато не открием това, което е необходимо за спасение на племето. Може да бъде храна…

— На голия ствол?

Клейв го огледа.

— Прекарваме целият си живот върху два километра клони. А Учения твърди, че стволът е дълъг стотина километра. Не знаем какво има там. Но за сметка на това сме наясно, че това, от което имаме нужда, не се намира тук.

— Знаеш защо отиваме — огледа го присвити очи Алфин. — Нас просто ни изхвърлят… Девет гладни гърла по-малко… Погледни кои…

Когато искаше, Клейв беше в състояние да надвика и гръмотевица.

— Май ти се иска да останеш, а? — прогърмя той и Алфин благоразумно замълча. — Тогава остани. Ти ще обясниш защо не си дошъл.

— Ще дойда — едва чуто прошепна Алфин.

Клейв не си послужи със заплахи, това просто не беше необходимо. Всичко беше решено предварително. Всеки, който откаже изпълнението на мисията, щеше да бъде обвинен в метеж.

По всяка вероятност това нямаше значение. След като Клейв отива, значи всичко е наред… Алфин грешеше, стомахът на Гавинг — също. Несъмнено ще открият това, от което се нуждае племето, после ще се приберат у дома. Гавинг започна да подрежда раницата си.

— Разполагаме с шест чифта сандали-котки — каза Клейв. — Джаян, Джини, Образования… Гавинг. Аз ще взема останалите и ще реша кой още има нужда от тях. Всеки ще вземе по четири допълнителни клина. Камъни също. Да, говоря сериозно. Ще ви трябват за забиване на клиновете в дървото, а вероятно и като оръжие. Всички ли имат ножове?

Когато излязоха на открито, нощта вече беше паднала. Въпреки това спряха и започнаха да примигват. Стволът се издигаше в безкрайността. Далечната туфа беше синя почти колкото небето, замъглена и неясна.

— Ще спрем за няколко минути да хапнем — каза Клейв. — После ще напълним торбите със зеленина. Вероятно дълго време ще бъдем лишени от нея…

Гавинг откъсна един гръбначен клон, обрасъл обилно със сладък зелен памук. Напъха го между раницата и гърба си. Клейв вече беше отминал напред.