Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 27

Блек провлачи задница и застана неподвижен. Дилвиш постепенно се отпускаше, пое дълбоко дъх и се закашля от пагубните изпарения, които напълниха дробовете му.

— Не си и помисляй даже да направиш и крачка назад — каза Блек.

Дилвиш се огледа.

Водите, влачейки мръсна пяна, се плискаха леко на по-малко от стъпка. Мъжът потръпна. Като се вгледа по-внимателно, разбра, че в средата на езерото наистина се полюшват останки от човешко тяло. На места стърчаха кости. Около трупа водата бе по-тъмна. Почти можеше да види как протича разложението. Отвърна глава.

— А сега какво? — запита Блек. — Не знам нито едно заклинание, което да е специално предназначено да се справя със ситуации като тази.

Дилвиш леко се подсмихна и огледа пътя, по който се бяха смъкнали.

— Веднага ще ти съобщя, че ще го направим по сложния начин — отбеляза той. — Чакай да разгледам върху какво сме стъпили.

Той бавно отдръпна ръка от шията на Блек, изправи се и изтегли меча. Направи няколко стъпки вляво, вдигна оръжието и го стовари върху гладката наклонена повърхност. Острието премина, трошейки я, през няколко сантиметра от материята и във всички посоки се разбягаха пукнатини колкото педя.

— Може да стане — обяви Дилвиш. — Ако изсека ред вдлъбнатини наоколо, ще можем да те обърнем и да се отправим нагоре.

— Направи го — каза Блек — и аз ще мога да продължа по пътя нагоре. В момента съм в доста деликатно положение.

— Да — отвърна Дилвиш, кашляйки, — не прави нищо, което изисква движение.

Той се обърна и отново нападна склона. Разлетяха се парчета. След няколко минути бе изсякъл две успоредни пътеки, дълги повече от осем стъпки, които достигаха Блек откъм дясната му страна.

— Добре ли е? — запита той.

— Щом стъпя там, ще се почувствам извисен, както духом, така и телом — отвърна Блек. Допускам, че после ще трябва да продължа направо нагоре по този склон.

— Така е — каза Дилвиш, прибра меча в ножницата, заобиколи Блек и застана до главата му. Ще те бутам, докато стигнеш до пътеката. Хайде, давай с десния крак!

Той го хвана здраво и опря рамо в шията на Блек.

— Когато си готов, почваме.

Блек предпазливо вдигна десния си преден крак, протегна го и бавно завъртя тяло. Стъпи на по-далечната пътека, после премести бавно тежестта си в същата посока.

— Истинското изпитание ще бъде следващата крачка.

Повдигна предния си ляв крак и Дилвиш незабавно усети увеличения натиск. Той се напрегна, докато Блек пристъпваше бавно. Дъхът изгаряше ноздрите му. Копитото бавно се спусна на по-близката пътека. Но този път тежестта не се измести. Сега жребецът поставяше левия си заден крак в току-що освободената ниша. Когато го направи, пристъпи напред и с десния заден крак.