Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 25

Конят зае нова позиция срещу тъмната тътнеща река от отломъци. Земята под тях се снижаваше и се издигаше непрекъснато. Дилвиш се приведе напред и стисна здраво колене, докато не го заболяха. Обърна глава наляво. Дочу далечен екот, почти като смеха на някой великан. Видя стена от пламък да пада от небесата и да изчезва някъде отпред. Сега Вечният Замък блестеше като аметист. Земята леко се разклати и долетя звук, подобен на удари върху масивен гонг, последван от звънтеж, като че ли цяла стъклена стена внезапно се бе разпаднала. Тъмната река продължаваше пътя си сред грохот и бучене.

— Ето я — обяви Блек.

Дилвиш отново видя полупотъналия объл камък да взема завоя с известно затруднение, насочвайки се към тях…

Той се опита да прецени скоростта му. Затвори очи и отново ги отвори. Една лента от мъгла лъкатушеше наблизо.

— Сега! — извика Блек.

И ето те пак се понесоха. Дилвиш помисли, че стана твърде бързо. Скалата се появи, сякаш бе заседнала за момент, и продължи да потъва. Повърхността й изглеждаше опасна дори за най-предпазливите нозе.

Бяха във въздуха.

Неволно Дилвиш отново затвори очи. Челюстите му се тресяха от силата на сблъсъка. Под него тялото на Блек се извиваше и той помисли, че се плъзгат и падат.

Отвори очи и откри, че пак се издигат във въздуха. Стисна зъби.

Удариха в твърда земя и продължиха да се движат. Дилвиш се изправи и издиша, осъзнавайки, че е затаил дъх. Бяха на югозапад от замъка и се носеха през скалиста равнина сред димящи кратери.

Блек спря за момент, след като бяха изкачили едно каменисто възвишение и погледна назад.

— Не е зле — рече той. — Не бях сигурен, че ще успеем.

После заслизаха надолу по склона.

— Чудя се къде отива всичко това — каза Дилвиш.

— Кое?

— Боклукът, който се всмуква от тази дупка.

— Предполагам, че ще бъде изплют отново някъде другаде — отвърна Блек и ускори ход, като приближиха едно песъчливо поле.

— Утешителна мисъл.

Шумолящият звук се появи щом навлязоха в песъчливата ивица. Почти подсъзнателно Дилвиш забеляза дребни, тъмни, подвижни неща да изникват и да израстват бързо като плевели около тях. Пясъкът се размърда и по-големи, по-бързи модификации се появиха на повърхността, гърчейки се нагоре.

— Пръсти! — възкликна Дилвиш почти на себе си, Блек не отговори, но се втурна напред, когато грамадни лилави ръце се протегнаха да ги сграбчат, като махаха и хващаха все по-високо. Конят ги тъпчеше с металните си крайници. Но отпред бяха израснали като гора — дълги, космати ръце като стълбове, препречили пътя им. Дилвиш усети нещо да докосва десния му крак и острието светна в ръката му. Развъртя го надолу, като кастреше вкопчващите се в него пръсти. Блек наведе глава и издиша пламък да обгори земята пред тях.

В падините наоколо се надигна мъгла, но се задържа близо до повърхността, а самият въздух си остана ясен под яркосиньото небе с няколко пухкави облачета на запад. Замъкът, сега малко по-близо, блестеше, като че ли слънчевият огън се отразяваше в безбройните му прозорци.