Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 26

Дилвиш започна да се изпотява, докато сечеше ръцете, които продължаваха да изникват в изобилие от двете му страни. Наближаваха края на полето, където земята се спускаше рязко надолу извън полезрението му — отвъд нисък, приличен на дюна, хребет. Когато го наближиха, земята се надигна и най-масивната досега ръка започна да си пробива път изпод нея. Дилвиш усети, че разкрача на Блек се удължава и чу кости да се трошат и хрускат под тях, докато почти прелетяха последното разстояние. Главата на коня бе вдигната и пламъците му угасваха. Дланта на огромната ръка препречваше пътя им.

Дилвиш знаеше какво ще последва още преди да се откъснат от земята, описвайки дъга във въздуха. Ръката се протегна, все още надигайки се, когато Блек скочи. Дилвиш удари встрани и надолу по най-близкия пръст и усети, че острието попада в целта и сече дълбоко. Ръката внезапно се сви в стегнат юмрук и им освободи пътя. Кървящ чукан тупна на земята и се претърколи назад към дюната.

След малко вече слизаха. Склонът бе по-стръмен, отколкото бяха очаквали, но не това, а твърдата му, блестяща повърхност накара Дилвиш да застине за миг, преди копитата на Блек да я достигнат. Това беше едната страна на широка падина с формата на купа, на дъното, на която лежеше спокойно, димящо езеро. Тук въздухът бе изпълнен със серни изпарения и нещо подозрително като полуразложен човешки труп плуваше в жълтите води заедно с няколко по-малки, вероятно някога живи същества.

Веднага щом докоснаха искрящата повърхност, копитата на Блек се плъзнаха и той се катурна наляво. Дилвиш скочи, за да не бъде премазан, като се хвърли назад и встрани, търкаляйки се, все още с меч в ръка.

Елфовите ботуши докоснаха повърхността и го задържаха. Дилвиш изпъна напречно лявата си ръка, претърколи се надясно и хвана Блек, но конят продължаваше да се плъзга и Дилвиш усети, че сухожилията му ще се скъсат, защото елфовите ботуши го задържаха на място. Той потътри крака, прекъсвайки допира, прибра меча в ножницата, търкулна се по корем и се вкопчи в Блек с две ръце, като продължи да се влачи надолу, проснат зад коня си.

Все още сграбчил Блек, отново размърда крака, за да може да тегли и се надигна до полуклекнало положение. През това време предните копита на Блек продължаваха да бият, отпечатвайки дълбоки вдлъбнатини, докато се плъзгаше с главата напред към езерото.

Дилвиш започна да изменя хватката си — първо едната ръка, после другата, придвижвайки се напред откъм лявата страна на Блек, по гърба, докато успя да се вкопчи във врата му. Продължи напред и успя да излезе пред плъзгащия се кон, а елфовите ботуши блокираха всяка негова стъпка, когато започна да го бута нагоре. Раменете и бедрата му се напрегнаха, ставите му хрущяха, но падането на Блек се забави и движенията на предните му крайници станаха по-целенасочени.

Вонята от езерото стана по-тежка и Дилвиш изви глава покрай Блек. Успя да види, че са прекосили по-голямата част от склона. Не погледна зад гърба си, но удвои усилията да спре падането.

Дясното предно копито на Блек удари и се закрепи, като дълбоко нарани лъскавата повърхност и изтръгна дъжд от стъклени частици. После успя да забие и лявото копито, а Дилвиш се напрегна с цялата си сила, за да го повдигне. Блек се изправи на два крака, но задницата още беше притисната, а краката се тътреха и риеха. Дилвиш го сграбчи около шията и вложи цялата си сила напред и нагоре, за да го спре.