Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 20

— Дошъл съм да убия Джелерак.

Мелиаш го зяпна.

— Ако не желаеш да отговориш, аз, разбира се, нямам никакво право да настоявам… — започна той.

— Вече ти отговорих — каза Дилвиш, ставайки. — Ако той е там, вътре, ще се изправя срещу него. Ако го няма, ще потърся начин да разбера къде е и ще опитам отново.

Той обърна гръб на гората.

— Благодаря за угощението.

Усети ръката на Мелиаш на рамото си.

— Вярвам ти — дочу го да казва, — но не съм сигурен, че разбираш срещу какво се изправяш. Да предположим, че успееш да преминеш и той наистина е вътре или пък го докопаш другаде. Дори и отслабен, Джелерак е най-опасният магьосник на света. Той ще те прокълне, изпепели, ще те превърне в нещо друго, ще те изсели. Никой, изпитал гнева му, не е останал жив.

— Изпитвал съм гнева му. Затова искам той да изпита моя.

— Трудно ми е да го повярвам.

Дилвиш отърси ръката на Мелиаш.

— Вярвай, каквото искаш. Аз следвам целта си.

— Мислиш, че само магията на Елфите ще се окаже достатъчна?

— Може да разполагам с нещо по-силно.

— Какво? — попита Мелиаш, като го последва.

— Казах всичко, което исках — отвърна Дилвиш. — Още веднъж благодаря за гощавката. Сега ще тръгвам.

Мелиаш спря, гледайки го как се връща към гората. Като че ли няколко думи бяха разменени там — първо с гласа на Дилвиш. Отговорът, който последва, бе на по-плътен глас. После тежки стъпки се разнесоха откъм лявата му страна и за миг той зърна силуета на огромен черен звяр, яхнат от Дилвиш. В този момент светлината падна върху него по такъв начин, сякаш беше от метал. Конският тропот се ускори, обхождайки лагера и се отправи на запад към Изменящата се земя.

Мелиаш ровеше из кожената кесия, докато се връщаше към лагера. Там се настани, измъкна кристала и го постави пред себе си върху празната кесия. Заговори тихо и твърдо. Изчака, после повтори думите. След кратка пауза започна за трети път.

Кристалът се проясни, преди да беше завършил, и разкри продълговато, слабо лице, с мрежа от бръчки, на което се открояваше мъртво, побеляло ляво око. Лицето се мръщеше. Устните мърдаха. Мелиаш почувства думата:

— Да?

— Да не те обезпокоих, Роук?

— Всъщност, да — отвърна той, като хвърли поглед назад през рамо. — Какво искаш?

— По работа на Организацията. Това, което правя…

— Ти налага да се консултираш с архивите?

— Опасявам се, че е така.

Роук въздъхна.

— Добре. Тя ще почака. Какво ти трябва да знаеш?

Мелиаш вдигна ръце. Изобрази знак.

— Това някога беше отговорът на разпознавателния сигнал — каза той.

— Светът тогава беше много по-млад — отвърна другият. — Спомням си…

— Ако можеш да си припомниш кога точно този беше в употреба, бих искал да преровиш архивите за регистрацията на членовете от този период. Провери дали сме имали брат на име Дилвиш. Елф. Един от по-низшите рангове, предполагам. Ако е имало, дали е изпадал в някакви крайности? Виж също дали се споменава нещо за метален кон или подобен звяр? Искам да знам всичко, което имаме за него.

Роук извади перо, топна го в мастило и си записа.