Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 19

— Има смисъл в това, което казваш — отвърна Мелиаш, — но грешиш. Това място наистина е било една от неговите крепости. Някъде навътре се намира един от Древните — старият мекотел роднина на Древните богове, наречен Туалуа. Джелерак дълго го е контролирал, като е насочвал мощта му за свои цели. Не ни е известно дали самият Джелерак е там сега. Това, което знаем е, че Туалуа очевидно се е побъркал — състояние, не толкова рядко срещано сред себеподобните му, ако преданията казват истината — и че всичко наоколо — той хвърли поглед към Изменящата се земя — е негово дело.

— Как можеш да си толкова сигурен?

— Организацията бе в състояние да определи чрез специални магически действия, че феноменът, който съзерцаваш, произтича от еманациите на същество, магическо по своята същност, а не от някое определено заклинание. Напоследък такива неща рядко се наблюдават и затова създадохме тези постове.

— Значи не сте тук, за да го контролирате, ако се разрасне и започне да представлява опасност извън този район?

— И затова също, разбира се.

— Не сте тук, за да го използвате като някаква примамка за Джелерак?

Мелиаш се изчерви.

— Позицията на Организацията към Джелерак винаги е била неутрална — заяви той.

— И все пак му попречихте да се завърне в Ледената Кула, за да запазите срещу него Ридли в резерв.

Мелиаш се намръщи и се загледа в Дилвиш. Внезапно дясната му ръка се вмъкна в един процеп на дрехата му и метна шепа златен прах към госта. Като разпозна веществото, Дилвиш остана неподвижен и усмихнат.

— Толкова ли си нервен? — отбеляза той. — Виждаш, че запазвам формата си. Аз съм това, което изглеждам — не предрешен Джелерак.

— Тогава откъде знаеш какво е ставало в Ледената Кула?

— Както ти казах, доскоро бях на север.

— Действията, предприети на север — каза Мелиаш — не бяха одобрени от Организацията. Те бяха дело на група членове, действащи по собствена инициатива. По този въпрос също сме неутрални.

Дилвиш се изсмя.

— Запазвате си правото за нещо по-съществено? — полюбопитства той.

— Безкрайно е трудно да се накара група темпераментни индивидуалисти да вземат позиция по каквото и да било. Говориш, като че ли ти самият не си член. Като става дума за това, ти ми подаде остарял отговор — прекалено остарял.

— Дълго време бях далеч. Но някога бях високопоставен член на Братството, макар и от по-нисък ранг.

— Продължаваш да ме озадачаваш. Искаш да прекосиш опасна земя към опасно място. Всеки друг, който е минал по този път, е вярвал, че ще има шанс да подчини Туалуа на собствените си цели — сега, когато той не се владее напълно и Джелерак или го няма, или е прекалено слаб да се защитава. Контролът върху това магическо същество наистина би дарил огромна сила. Не е ли това, което искаш?

— Не — отвърна Дилвиш.

— Във всеки случай това е една приятна промяна. Ще те засегна ли, ако те запитам за целта ти? Правя нещо като проучване…