Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 16

— И то много силно.

Деркон изгледа останалите.

— Вие какво ще кажете? — попита ги той. — Ако се стигне дотам, ще се преборим ли за наградата или ще бягаме?

Одил облиза устни.

— Ако се опитаме и се провалим — каза той, — всички сме мъртъвци… или по-лошо.

— Вярно е — отвърна Деркон. — Но ние всичките сме били изправени пред почти същото решение няколко пъти — най-вече, когато сме обмисляли идването си тук, а всички дойдохме. В действителност ще бъдем в по-силна позиция по начина, който ви предложих — съюзени.

— И все пак, до скоро не бях осъзнавал пълната величина на мощта на Туалуа — отвърна Одил.

— Което прави наградата за успеха по-ценна.

— Наистина…

Той погледна Вейн.

— Май си струва да се опита — каза същият.

Голт кимна, докато говореше.

— Ходжсън?

Ходжсън огледа всички на свой ред, като че ли едва сега осъзнавайки колко важен ще се окаже изборът му. Деркон бе отявлен последовател на най-тъмните разновидности на Умението. Лорман също, но на стари години изглежда от време на време се колебаеше. Останалите все още не бяха определили своето призвание, както по-голямата част от практикуващите. Само Ходжсън се бе обявил за последовател на белия път.

— Планът ти има достойнства — обърна се той към Деркон. — Но да речем, че успеем. Нашите цели ще се окажат различни. Всички ние ще имаме наум различни приложения, ще искаме да използваме силата по различен начин. Следващата борба ще е между нас.

Деркон се усмихна.

— Конфликти между които и да било от нас биха могли да възникнат и при нормален ход на нашите начинания — каза той. — Но в този случай поне имаме възможност да обсъдим нещата, преди да предприемем нещо прибързано.

— И непременно рано или късно ще възникне някакъв спор.

— Такъв е животът — каза Деркон, свивайки рамене. — Можем да изгладим различията си в момента на появата им.

— Което ще рече, че ако овладеем положението тук, само един от нас ще е жив достатъчно дълго да му се порадва.

— Не е задължително да е така…

— Но ще стане. Ти знаеш, че ще стане така.

— Е… какво трябва да се направи?

— Съществуват няколко много силно обвързващи клетви, които могат да ни защитят един от друг — каза Ходжсън.

Той забеляза, че лицето на Одил светна, докато го изричаше — също и тези на Вейн и Лорман. Деркон преглътна насмешката си, като забеляза тази реакция.

— Май това ще се окаже единствения начин да си осигурим пълно сътрудничество — каза той след минута. — И ще направи живота ни малко по-безинтересен.

Но, от друга страна, може пък да го удължи — изсмя се той. — Е, добре. Аз съм „за“, ако и другите са съгласни.

Забеляза, че Голт кима.

— Да започваме тогава — рече той.

Семирама влезе в залата на Кратера. Кафявите купчини бяха значително намалели. Лопатите бяха подпрени на близката стена. Робите ги нямаше. Баран бе в кабинета на Джелерак и се опитваше да изтръгне забравени заклинания от плесенясали томове.

Бавно, тя пристъпи към ръба на кратера. Долу воднистата повърхност бе спокойна. Огледа стаята още веднъж. После се наведе напред и изпя остър, чуруликащ зов.

Колебливо пипало наруши блатистата повърхност. Миг по-късно на екзотичната й реч бе отвърнато по същия начин.