Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 15

— Да обезсилим заклинание, в което не си сигурен — такова, дето свързва нещата? — запита Деркон.

— Точно така.

— Ако успеем да го направим, това би могло да ни унищожи всичките.

— Но може и да не го направи. Докато, ако стоим така, почти със сигурност сме загубени.

— Какво ще правим? — попита Ходжсън. — Обикновено, за да се обезсили едно заклинание, трябва да се знае точното му естество.

— С просто, но мощно насочено заклинание. Ако се доберем до галерията и обединим усилията си…

— Какво точно ще насочваме срещу него? — заинтересува се Ходжсън.

— Как какво — единственото наоколо, което се носи с огромна сила — еманациите на самия Туалуа.

— Да речем, че успеем — каза Деркон — и да предположим, че това ще разбие съвършеното заклинание — имаш ли поне някаква представа какъв може да бъде резултатът?

— Това място е известно в древното учение като Вечния Замък — каза Лорман. — Никой не знае как и кога е създаден. Подозирам, че заклинанието е предпазващо. Ако бъде обезсилено, той може да се разпадне около нас, да се разсипе на прах и камъни.

— И с какво ще ни помогне това? — попита Голт.

— Повече няма да има замък, от който да бягаме — само купища камънак. Туалуа ще поеме действителния ответен удар на въздействието, защото неговата сила ще бъде насочена срещу съвършеното заклинание. Той ще бъде съществено обезсилен от него ще прекрати еманациите. Изменящата се земя ще се стабилизира и нашата магия отново ще действа. А ние ще си тръгнем, готови да се справим с всяко нормално предизвикателство.

— Ами ако — попита Ходжсън — вместо да го омаломощи, то накара Туалуа да побеснее? Ами ако той реши да помете всичко?

Лорман се усмихна едва-едва, после сви рамене.

— Шестима магьосници по-малко на света — рече той. — Разбира се, че е рисковано. Но обмислете алтернативата.

— Използваш единствено число — каза Деркон. — Може да има и повече от една алтернатива.

— Ако имаш по-добър план, моля, сподели го.

— Не мога да предложа нищо по-добро, но едно ме безпокои, — каза Деркон. — Ако успеем да се освободим, мога да си представя насоченото заклинание, за което говориш, да съкруши съвършеното заклинание. Но да предположим, че всичко се разпадне и ние оцелеем, и Туалуа е обезсилен — точно тук не си представям бягството ни. Тогава ще бъдем в завидно положение — шестима магьосници, обединени и напълно владеещи силите си, и един от Древните — безпомощен в нозете ни. Ще бъдем глупаци, ако не се заемем да го обвържем тогава, както всеки един от нас първоначално бе планирал. В действителност, шансовете ни за успех изглеждат добри.

Лорман задъвка мустак.

— Такъв начин на действие също ми беше хрумнал — изрече той накрая — и не бих могъл да предложа разумно възражение. Но все пак, имам чувството, и то много силно чувство, че най-доброто, което можем да направим, е да се махнем далеч оттук по възможно най-бързия начин. Не мога да предскажа същността на опасността, която ще възникне, ако останем наоколо, ала съм уверен, че ще бъде доста сериозна.

— Но ти твърдиш, че това е само предчувствие, безпокойство.