Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 39

„Тя няма да те чака много дълго, Галени. Някой с повече кураж ще я грабне и ще я отведе надалеч от теб.“ Като набеден Баба, традиционен бараярски сватовник, Майлс не смяташе, че тази вечер е допринесла особено много за целите на Дъв. Сексуално разочарован и за двамата си приятели, той се прибра. Автоматичната ключалка на вратата изщрака.

ГЛАВА 6

Личният комуникационен пулт в спалнята сигнализира едва на третата вечер. Майлс, който през целия ден беше седял до него, едва не падна от стола си. Нарочно го остави да иззвъни повторно, докато се опитваше да успокои разтуптяното си сърце и да си поеме дъх. „Така. Успокой се и си събери мислите, момче. Не позволявай на секретаря на Илян да те види в това състояние.“

Но за негово огромно разочарование лицето, което се появи над видеоплочата, бе на братовчед му Иван. Очевидно току-що беше приключил работа в щабквартирата на Имперската служба, защото все още носеше зелената си униформа… със сини, а не червени правоъгълници на яката под бронзовите символи на въоръжените сили. „Капитан?“

— Здрасти, братовчед — весело го поздрави Иван. — Как мина денят ти?

— Бавно. — Майлс се насили учтиво да се усмихне с надеждата да скрие отвратителното си настроение.

Усмивката на Иван се разшири и той приглади косата си с длан.

— Да забелязваш нещо?

„Отлично знаеш, че веднага съм забелязал.“

— Да не си си намерил нов фризьор? — престорено колебливо попита Майлс.

— Ха! — Братовчед му посочи с показалец петлиците си.

— Знаеш, че е подсъдно да се преструваш на офицер, Иване. Наистина, все още не са те хванали… — „Повишили са го преди мен?…“

— Ха — самодоволно повтори Иван. — От днес вече е официално. Новата ми заплата влезе в сила от тази сутрин. Знаех предварително, разбира се, но го пазех в тайна. Реших, че всички заслужавате да ви изненадам.

— Как така са те повишили преди мен? С коя си спал, по дяволите? — изтръгна се от устните на Майлс преди да се усети. Не искаше да прозвучи чак толкова грубо.

Иван се подсмихна и сви рамене.

— Върша си работата. При това, без да нарушавам всички правила. А и ти си отсъствал по болест адски много време. Като го пресметнеш, аз сигурно съм с години по-напред от теб.

Кръв и кости. Всеки ден от онзи нежелан отпуск бе платен с кръв, кости и безкрайни мъки, доброволно отдадени в служба на императора. „И след всичко това да повишат Иван… преди мен?“ Задави го нещо като гняв.

На лицето на Иван се изписа униние. Да, разбира се, той очакваше да му честитят, очакваше Майлс да сподели гордостта и радостта му. Майлс се опита да овладее изражението, думите, мислите си.

— Поздравления, братовчед. След като вече взимаш толкова голяма заплата, с какво ще се оправдаеш пред майка ти, за да не те ожени за някоя разцъфнала ворска пъпка?

— Първо трябва да ме хванат — отново се ухили Иван. — Аз бягам бързо.

— Ммм. По-добре не чакай прекалено дълго. Татя Ворвента се отказа и неотдавна се омъжи, нали? Макар че все още остава Виолета Ворсоисон, струва ми се.