Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 38

Междувременно Галени не се бе възползвал от открилата му се възможност. Майлс трябваше да разчисти само малкия диван и да ги принуди да седнат един до друг, а не на удобните фотьойли. Сериозният, спазващ правилата капитан, изглежда, не съзнаваше тайния копнеж на своята дама към малко романтични глупости. Майлс си спомни за Таура, принудена от ръста, работата и ранга си да носи постоянна маска, прекалено опасна, за да се подиграват с нея. Лайза не беше прекалено едра, но навярно бе прекалено умна, прекалено съвестна по отношение на обществените си задължения. Тя никога нямаше директно да му предложи. Галени я караше да се усмихва, ала не и да се смее. Липсата на каквото и да е усещане за игра помежду им разтревожи Майлс. Той бе убеден, че човек трябва да има чувство за хумор, за да прави секс и да запази разсъдъка си.

Но в момента не се чувстваше в състояние да дава съвети на комареца за любовния му живот. По дяволите. Галени беше голямо момче, можеше сам да открие собственото си проклятие.

Не бе трудно да насочи Лайза към разговор за работата й, макар че така нещата ставаха малко едностранни. Майлс и Галени естествено не можеха да говорят за строго секретните си професии. Очевидно това щеше да е темата на вечерта: комарско-бараярските отношения и историята. След завладяването на Комар родът Тоскана беше оказал значително съдействие на Империята, на което се дължеше и днешното му положенне.

— Но не може да се каже, че са колаборационисти — категорично заяви Майлс. — Мисля, че това определение трябва да се използва само за онези, които са ни помагали преди бараярското нашествие. Фактът, че са отказали да се присъединят към съпротивата, не означава, че не са патриоти. Тъкмо обратното. — Бараярското нашествие не беше било изгодно и за двете страни, но онези, които бяха приели новата власт, просто бяха успели да ограничат загубите си и да продължат напред. Сега, едно поколение по-късно, успехът на предвождалата от Тоскана възродила се олигархия доказваше, че са били прави.

И за разлика от Галени, чийто баща Сер Гален беше прекарал живота си в безплодни опити за отмъщение, позицията на Тоскана не бе оставила на Лайза срамни връзки. Сер Гален беше тема, която не желаеха да подемат нито Майлс, нито Галени. Майлс се чудеше дали Дъв й е разказал за покойния си побъркан баща.

Беше призори и тримата вече бяха изпили втора бутилка от най-доброто вино, когато Майлс най-после позволи на прозяващата се двойка да си тръгне. Той замислено проследи с поглед колата на Галени, изпратена с козируване от самотния нощен пазач. Също като него, Дъв бе прекарал последните десет години в преследване на всепоглъщаща кариера и напрежението навярно донякъде го беше лишило от романтичност. Майлс се надяваше, че когато настъпи моментът. Галени няма да направи предложение на Лайза като делова оферта, но много се боеше, че ще стане точно така. Галени нямаше достатъчно инерция. Канцеларската работа напълно го устройваше.