Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 41

Той се изправи, отиде до лавицата, взе оръжието, извади финото острие от ножницата и се загледа в танца на светлината по качествената стомана. Кинжалът все още беше великолепна антика, но бе изгубил… някогашната си магия. Или поне беше вдигнато проклятието. Сега бе просто нож. Майлс го прибра в канията, разтвори пръсти и го остави да падне на предишното си място.

Струваше му се, че е изгубил равновесието си. Когато се прибираше вкъщи, винаги се чувстваше така, но този път усещането се изостряше. Странното отсъствие на графа и графинята беше като репетиция за тяхната смърт. Сега можеше да види какво е постоянно да е граф Майлс Воркосиган. Не беше убеден, че му харесва.

„Имам нужда от… Нейсмит.“ Този празен ворски живот му действаше зле. Ала Нейсмит бе скъпо хоби. Трябваше основателна причина, за да накара ИмпСи да плаща на Нейсмит, буквално житейска мисия. „Какво си направил, за да оправдаеш съществуването си днес?“ Адмирал Нейсмит трябваше ежедневно да дава отговор на този въпрос, иначе рискуваше да изчезне. Счетоводителите на ИмпСи бяха също толкова опасни за личността му, колкото и вражеският огън. „Е… почти.“ Дланта му проследи белезите по гърдите му.

На новото му сърце му имаше нещо. Изпомпваше кръв, да, всичките му камери и клапи бяха в ред… нали беше създадено от собствените му тъкани… ала му се струваше като сърце на непознат… „Самотен си, ужасно си самотен в тази пуста къща.“

Операция. Нуждаеше се от нова операция. Тогава всичко щеше да се оправи. Не че искаше да навреди на някого, но копнееше за отвличане, блокада, малка колониална война… или още по-добре, спасителна мисия. Освобождаване на пленници, да.

„Вече си правил всичко това. Защо не си щастлив?“

Апетитът за адреналин очевидно идваше с яденето. Нейсмит бе като наркотик, копнеж, който изискваше все по-силни и токсични дози, за да получи същото удоволствие.

Беше опитвал няколко опасни спорта, за да експериментира, да утоли този глад. Не се оказа много добър, а освен всичко останало не разполагаше с достатъчно време, за да натрупа опит. А и… липсваше му онова крайно опъване на нервите. Не бе чак толкова интересно да рискува само собствения си живот. И купите му се струваха претенциозни боклуци, след като беше играл и печелил живота на десет хиляди души само в един-единствен рунд.

„Искам скапаната операция. Обади ми се, Илян!“

* * *

Когато комуникационният пулт най-после иззвъня, Майлс бе задрямал. Не беше спал почти цяла нощ, измъчван от тревоги и безполезни размисли. Според собствените му изчисления, през главата му бяха минали около триста варианта на предстоящия му разговор с Илян. Бе сигурен само в едно: триста и първият щеше да е съвсем различен.

Над видеоплочата се появи лицето на секретаря на Илян.

— Сега ли? — попита Майлс още преди капитанът да е отворил уста. И прокара пръсти през косата си и по малко вцепененото си лице.

Секретарят запремигва, прокашля се и започна със собствените си предварително заучени изречения.