Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 196

— Кодирахте ли активиращите сигнали, както ви помолих, Ченко? Не искам тая джаджа да се задейства случайна докато минавам през някой детектор или нещо подобно.

— Да, милорд. Имплантантът не може да се задейства от нищо друго освен от активатора — обеща му неврологът. — Без него веригата не може да се затвори.

— Ами ако си ударя главата — например в катастрофа със скутер, — имплантантът няма ли да се активира?

— Не, милорд — търпеливо отвърна Ченко. — Ако травмата е достатъчно тежка, за да повреди имплантанта, няма да ви е останал достатъчно мозък, за да се безпокоите.

— А, добре.

— Хм, хм — продължи да си мърмори лекарят. — Да, този път конвулсиите ви продължиха по-малко от половината време на обичайните ви припадъци. Главоболието също би трябвало да е по-слабо. Опитайте се да проследите симптомите през следващото денонощие и ми разкажете субективните си наблюдения. Да. Това трябва да стане част от ежедневието ви, също като миенето на зъби. По едно и също време всеки ден проверявайте равнището на невротрансмитерите си на монитора на активиращото устройство, да речем, вечер преди лягане, и когато надхвърлят една втора, но преди да надвишат три четвърти, ги освободете.

— Добре, докторе. Може ли вече да пилотирам?

— Утре — каза Ченко.

— Защо не днес?

— Утре — по-твърдо повтори неврологът. — След като пак ви прегледам. Може би. Пазете се, моля ви, милорд.

— Изглежда… че ще се наложи.

— Не бих заложил бетански долари — измърмори под нос лекарят.

Майлс се престори, че не го е чул.

* * *

По настояване на Грегор лейди Алис определи годежната церемония за откриването на празничния зимен сезон. Майлс не беше сигурен дали това представлява императорска твърдост, младоженческо нетърпение или страх, че Лайза всеки момент може да се събуди от любовната си мъгла, да оцени опасностите и да избяга колкото може по-далеч. По малко и от трите, навярно.

В деня преди церемонията във Ворбар Султана и трите околни области се разрази най-страшната виелица от четири десетилетия насам, която затвори всички граждански космодруми, рязко ограничи дейността на военните и остави пристигащия вицекрал на Сергияр в орбита. В някои квартали от столицата снегът достигна до височината на втория етаж. Благоразумно бе решено вицекрал граф Воркосиган да изчака до следващата сутрин и да отиде направо в императорската резиденция.

Майлс трябваше да се откаже от намерението си да отиде на церемонията със собствения си гравитоскутер и се съгласи да придружи графинята и нейната свита с наземни коли. Планът му да излязат рано беше осуетен, когато отвори вратата на гардероба си и откри котката Зап — беше се свряла сред ботуши и паднали дрехи, за да роди. Шест котенца.

Зап не обърна внимание на заплахите му за страшните последствия от нападение срещу имперски ревизор и просто мъркаше и съскаше по обичайния си шизофреничен начин. Майлс събра смелост и спаси най-хубавите си ботуши и униформа с цената на малко ворска кръв. Зарадвана от увеличаването на своята биологична империя, графинята донесе табла с приготвена от Мама Кости котешка храна, която Майлс не би се поколебал да изяде за закуска. Майка му седна на пода и за половин час успя не само да избегне издраскване, но и да извади котенцата, да види кое е мъжко и кое женско и да им даде имена преди да отиде да се облече.