Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 194

— Генерал Ворпарадийс… със сигурност няма да ме одобри. Както и останалите с подобни възгледи. — „По дяволите, Ворпарадийс ме смята за мутант.“

— Генерал Ворпарадийс — отвърна Ворховис — смяташе, че и аз съм прекалено млад за тази работа, а когато ме назначиха, бях на петдесет и осем. Сега може да насочи неодобрението си към вас. За нищо на света не искам да изпусна това представление. А освен десетгодишното ви обучение в ИмпСи, вие имате по-голям галактически опит от нас. Доста странен опит, но огромен, Той ще увеличи общия ни информационен обем.

— Чели ли сте… личното ми досие?

— Преди няколко дни генерал Алегре беше така любезен да ни предостави пълно копие. — Ворховис погледна военните отличия на Майлс.

— Тогава знаете… че имаше малък проблем с последния ми доклад за ИмпСи. Всъщност сериозен проблем — поправи се той. Лицето на Ворховис остана спокойно. Може би не знаеше? — Едва не убих един от нашите куриери, когато получих поредния си припадък. Илян ме уволни, защото го излъгах за случая.

— Да. Вчера с Грегор няколко часа обсъждахме този въпрос. И със Саймън Илян. — Ворховис присви очи. — Като се има предвид, че сте фалшифицирали доклада си, какво ви спря да не приемете изключителния подкуп на Хароче? Почти съм убеден, че никой нямаше да научи за това.

— Хароче щеше да знае. Галени също. И аз. Двама могат да пазят тайна, ако единият от тях е мъртъв. Но не и трима.

— Със сигурност щяхте да надживеете капитан Галени, а навярно и Хароче. После?

Майлс въздъхна и бавно отговори:

— Някой можеше да оцелее с моето име и в моето тяло. Но вече нямаше да съм аз. Щеше да е човек, когото не… харесвам.

— Вие цените собствената си личност, нали, лорд Воркосиган?

— Научих се — кисело призна той.

— Тогава навярно и ние ще ви ценим. — На устните на Ворховис заигра странна усмивка.

— Имай предвид — вметна Грегор, — че като най-млад член на тази група, със сигурност ще получаваш най-неприятната работа.

— И това е вярно — измърмори Ворховис. — С огромно облекчение ще отстъпя това място на някой по… хм, активен.

— Възможно е задачите да нямат абсолютно никаква връзка помежду си — продължи императорът. — Ще бъдеш хвърлен в дълбокото и или ще потънеш, или ще се научиш да плуваш.

— Ние ще му помагаме със съвети от брега — каза Вортис.

Кой знае защо, Майлс си представи четиримата, седнали на шезлонги на плажа с чаши в ръце и подхвърлящи забележки за стила му, докато той отчаяно размахва ръце.

— Това… не беше наградата, за която исках да помоля — призна Майлс. Чувстваше се ужасно объркан.

— Каква награда щеше да поискаш? — търпеливо попита Грегор.

— Исках… Знам, че ще прозвучи малко идиотски. Исках със задна дата да бъда уволнен от Службата като капитан, а не като лейтенант. Не искам парите. Само званието. — Е, каза го най-сетне. Наистина звучеше идиотски. Но беше вярно.

Със закъснение му хрумна, че предложението на Грегор не е поредната любезност. Императорът се беше съвещавал с тези сериозни мъже почти цяла седмица. Този път не ставаше въпрос за внезапно решение. „Те наистина ме искат. Всички, не само Грегор. Много странно.“ Но това означаваше, че може да се пазари.