Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 198

После идваше ред на традиционното четене на Съветите към годеницата — задача, която се падаше на секунданта. Нямаше съответни Съвети към годеника: пропуск, който Ели Куин веднага щеше да посочи. Майлс пристъпи напред, разви пергаментовия свитък и го прочете с ясен глас и безизразно лице, сякаш инструктираше „Дендарии“ преди операция.

И си помисли: „Ако си мислиш, че това е цирк, само почакай да видиш сватбата.“ Церемонията завърши и започна балът.

Грегор пръв имаше право да поговори с баща му, затова Майлс отиде при един от бюфетите. Там срещна Иван, висок и прекрасен в парадната си червено-синя униформа.

— Здравей, лорд ревизор братовчеде. Къде е златният ти нашийник?

— Ще си го получа обратно другата седмица. Ще положа клетва преди последната обща сесия на Съвета на графовете и министрите.

— Носят се слухове, нали разбираш. Хората ме питат за назначаването ти.

— Ако стане прекалено напечено, насочи ги към Ворховис или Воркалонер. Но не и към Ворпарадийс. Водиш ли си партньорка, която би могъл да ми заемеш за един-два танца?

Иван сбърчи лице, озърна се и сниши глас.

— Опитах нещо друго. Предложих на Делия Куделка да се омъжи за мен.

Майлс вече знаеше как стоят нещата, но пък в крайна сметка говореше с Иван.

— Моите поздравления! — престорено весело каза той. — Майка ти ще изпадне във възторг.

— Не.

— Не ли? Но тя харесва момичетата на Куделка.

— Делия ми отказа. За пръв път правя предложение на момиче!

— Каква изненада!

Братовчед му усети странния тон и го изгледа подозрително.

— А мама каза само: „Жалко, скъпи. Предупреждавах те да не се мотаеш.“ И отиде да потърси Илян. Видях ги преди две минути, криеха се в една ниша. Илян й разтриваше тила. Тази жена си е изгубила ума.

— Е, тя наистина те предупреждаваше. Стотици пъти. Наясно е с демографската ситуация.

— Мислех, че на върха винаги ще има място. Делия каза, че се омъжвала за Дъв Галени! За този проклет комарец… хм…

— Конкуренция, а?

— Ти си знаел?

— Досещах се. Сигурен съм, че ергенският живот ти харесва. Следващите десет години ще са същите като предишните, и по-следващите и още по-следващите… щастливи и безгрижни.

— И ти не си по-добре от мен — изсумтя Иван.

— Ами… не съм и очаквал друго — мрачно се усмихна Майлс. — Просто ще трябва пак да опиташ. Може би с Мартя?

Братовчед му само изръмжа.

— Какво, два отказа?… Да не си предложил и на двете сестри в един ден, а, Иване?

— Уплаших се.

— Така… за кого се омъжва Мартя?

— За всеки друг освен за мен, очевидно.

— Прав си. Хм… знаеш ли къде е семейство Куделка?

— Комодорът беше тук преди малко. Сигурно вече се е уединил с баща ти. Предполагам, че щом започне музиката, момичетата ще са в балната зала.

— Аха. — Майлс понечи да се запъти натам, после разсеяно попита: — Искаш ли котенце?

Иван го зяпна.

— Защо ми е котенце, за Бога?

— Защото ще внесе малко светлина в ергенската ти квартира. Ще ти прави компания през безкрайните скучни вечери.

— Я се разкарай, лорд ревизор братовчеде.