Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 197

Трите коли най-после потеглиха и след две проверки минаха през портала на резиденцията. Вятърът бе поутихнал и небето се беше поразчистило.

Те не бяха единствените закъснели — все още продължаваха да пристигат върволици от министри, висши военни, графове и графини. Някои бяха придружавани от изтупани и излъскани гвардейци в пъстри униформи, други — от гвардейци, измъчени, раздърпани и полузамръзнали, след като бяха разчиствали преспите около колите, но всички се радваха, че не са последни. За щастие, повечето комарци, включително родителите на Лайза, бяха пристигнали по-рано през седмицата.

Ала нищо не можеше да смути лейди Алис, която, без да бърза, посрещаше и насочваше гостите. Лицето й грейна, когато няколко минути след графинята и Майлс се появи самият вицекрал граф Арал Воркосиган.

Графът прегърна съпругата си толкова силно, че едва не й развали прическата, сякаш от последната им среща не бяха минали само няколко седмици, а години.

— Надявам се — каза той на жена си, докато я поглъщаше с очи — че са пратили имперския метеоролог на остров Кирил, за да изучи занаята си както трябва.

— Той предупреди, че ще вали сняг — усмихна се Майлс. — Просто забрави да спомене за виелицата. Явно е смятал, че трябва да даде оптимистична прогноза за този ден.

— Здравей, момче! — Пред толкова много хора двамата само се ръкуваха. — Добре изглеждаш. Трябва да поговорим.

— Мисля, че лейди Алис има предимство…

Лейди Алис тъкмо се спускаше по стълбището.

— А, Арал, добре, най-после пристигна. Грегор чака в Стъклената зала. Хайде, хайде…

Поради огромния брой свидетели церемонията се проведе в най-голямата бална зала. Свитите на годениците стояха една срещу друга като две малки армии. Лайза носеше елегантно комарско сако и панталон, макар и в червения нюанс на бараярския зимен празник — компромис, фино предвиден от лейди Алис.

От двете страни на Лайза бяха родителите й и една нейна комарска приятелка за секундант. До Грегор бяха неговите приемни родители граф Арал и графиня Корделия. Секундант му бе Майлс. Лайза очевидно беше наследила фигурата си от баща си — дребен топчест мъж с предпазливо любезно изражение, а млечно бялата кожа — от майка си, жена с будни очи и нервна усмивка. Лейди Алис, разбира се, играеше ролята на посредничка. Отдавна бяха останали в миналото дните, когато секундантът трябваше да се ожени за годеницата, ако годеникът случайно умре преди сватбата. Днес задълженията му се ограничаваха в разнасяне на церемониални подаръци между двете групи.

Някои подаръци имаха очевидна символика: пари в красива опаковка от родителите на Лайза, сладкиши, завързани със сребърни панделки, кленова медовина и вино. Малко озадачаваща беше сребърната юзда, тъй като към нея нямаше кон. Напомнящият на скалпел нож с тъп връх от майката на годеницата, като гаранция за генетичната чистота на дъщеря й, бе отпаднал, с радост забеляза Майлс.