Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 195

— Повечето други ревизори са пенсионирани старши офицери, адмирали или генерали.

— Ти си пенсиониран адмирал, Майлс — весело отбеляза императорът. — Адмирал Нейсмит.

— О! — Не се беше сетил за това. — Но… не публично, не на Бараяр. Ревизорската длъжност… наистина се нуждае поне от капитан, не смяташ ли?

— Инат, а? — измърмори Ворховис.

— Винаги — съгласи се Грегор. — Точно както ви казах. Добре, Майлс. Позволи ми да ти спестя аргументите. — Вълшебният му императорски пръст — показалецът, не средният, благодаря, Грегор, — се насочи към Майлс. — Поздравления. Вече си капитан. Секретарят ми ще се погрижи за документите ти. Това задоволява ли те?

— Напълно, сир. — Той едва се сдържа да не се ухили. Е, не приличаше на нито един от хилядите начини, по които бе мечтал да го повишат. — Не искам нищо повече.

— Но аз искам — твърдо каза императорът. — Задълженията на моите ревизори почти никога не са обикновени. Пращам ги само когато обикновените решения са изчерпани, когато законите не действат или още няма такива. Те се занимават с неочакваното.

— Със сложното — прибави Вортис.

— С опасното, което никои друг не смее да докосне — каза Ворховис.

— Със странното — въздъхна Воргустафсон.

— И понякога — продължи Грегор, — както с ревизора, който доказа странната измяна на генерал Хароче, се справят с кризи, изключително важни за бъдещето на империята. Ще приемете ли поста на осми ревизор, милорд Воркосиган?

По-късно щеше да има официална церемония и публично полагане на клетва, но мигът на истината беше сега.

Майлс дълбоко си пое дъх.

— Да.

* * *

Операцията за имплантиране на чипа не се оказа нито толкова продължителна, нито толкова страшна, колкото очакваше Майлс. Ченко, който започваше да свиква с малко параноичния мироглед на своя междузвезден пациент, го остави в съзнание. Можеше да наблюдава всичко на монтирания над главата му монитор. Неврологът му позволи да стане и да се прибере вкъщи още на следващата сутрин.

Два дни но-късно отново се срещнаха в неврологичната лаборатория за контролен тест.

— Искате ли сам да си окажете честта, милорд? — попита Ченко.

— Да, моля. Може да ми се наложи.

— Не ви препоръчвам винаги да го правите сам. Особено отначало при вас трябва да има друг човек.

Лекарят му подаде новия предпазител за уста и активиращото устройство, което легна точно в дланта на Майлс. Той се отпусна на масата за прегледи, за последен път провери настройката на активатора, притисна го към дясното си слепоочие и го включи.

Пъстри фоейрверки.

Мрак.

Майлс отвори очи.

— Пфу. — Той раздвижи челюст и изплю предпазителя. Доктор Ченко го взе и постави длан върху гърдите му, за да му попречи да стане. Активиращото устройство лежеше върху монитора до него.

— Не още, лорд Воркосиган. Не сме свършили с изследванията. — Неврологът и лаборантите продължиха да работят с уредите си. Ченко разсеяно си тананикаше. Майлс реши, че това е добър признак.