Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 193

Воркалонер се усмихна.

— Старият Ворсмит никога не пишеше повече от две страници — отбеляза той. — Твърдеше, че всичко важно можело да се каже на две страници.

— Написани с нечетлив почерк — измърмори Грегор.

— Трябваше лично да ходим при него за бележки под линия. Беше доста досадно — прибави Воркалонер.

Ворховис посочи куфарчето и се обърна към Майлс.

— Вие, изглежда, почти не сте оставили работа на военния прокурор.

— Всъщност абсолютно нищо — поправи го Грегор. — Снощи Алегре ми докладва, че Хароче се е отказал и ще се признае за виновен, за да му дадат по-мека присъда. Е, след като призна пред мен, не може да се преструва на невинен пред съдиите от Службата.

— Не съм съвсем сигурен — каза Майлс. — Но се радвам, че процесът няма да се проточи.

— Наистина странен случай — продължи Ворховис. — Но вие го разрешихте блестящо, лорд Воркосиган.

— Убеден съм, че вие щяхте да го разрешите по същия начин — отвърна Майлс.

— Не — възрази Ворховис и почука по куфарчето. — Според моя анализ повратът е настъпил, когато сте довели онзи галактически биохимик, доктор Уедел. Тогава плановете на Хароче безвъзвратно са се провалили. Аз не знаех за съществуването на Уедел и щях да поверя анализа на чипа изцяло на екипа на адмирал Авакли.

— Авакли е добър специалист — неуверен дали това не е критика, рече Майлс. Биокибернетикът наистина бе направил всичко възможно.

— Ние — Ворховис посочи останалите ревизори — рядко работим заедно. Но се консултираме един с друг. Това увеличава достъпа ни до информация пет пъти.

— Пет пъти ли? Мислех, че сте седмина.

Вортис се усмихна.

— Ние приемаме генерал Ворпарадийс като почетен ревизор. Уважаваме го, но вече не го викаме на съвещанията си.

— Всъщност — измърмори Воргустафсон — изобщо не му споменаваме за тях.

— А адмирал Валънтайн от няколко години е прекалено болен, за да участва активно — прибави Ворховис. — Щях да настоя да подаде оставка, но след смъртта на генерал Ворсмит има достатъчно свободни места.

Майлс смътно си спомняше покойния осми ревизор Ворсмит. Постът девети ревизор, който самият той бе заемал, по традиция винаги се пазеше свободен за временни назначения — за хора с опит в конкретна област.

— Така че ние четиримата — каза Ворховис — сме нещо като кворум. Ворлейснър не успя да дойде — има работа на Южния континент. Но го държим в течение.

— Е, милорди? — попита Грегор. — Какво ще ни посъветвате?

Ворховис пак погледна колегите си и каза:

— Той е подходящ, Грегор.

— Благодаря. — Императорът се обърна към Майлс. — Преди малко с теб обсъждахме възможностите за работа. Тази седмица случайно е свободен и постът на осмия ревизор. Искаш ли го?

Майлс смаяно преглътна.

— Това е… постоянен пост, Грегор. Ревизорите се назначават пожизнено. Сигурен ли си, че…

— Не е задължително да са пожизнени. Ревизорите могат да подават оставка и да бъдат уволнявани.

— Не съм ли малко млад? — А се чувстваше толкова стар…

— Ако приемете — каза Ворховис, — ще сте най-младият имперски ревизор в бараярската история след Периода на изолация. Проверих.